Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
София, 26.06. 2018 година
Върховният касационен съд на Република първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 4683 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. П. и С. К. П. срещу въззивно решение № 3911 от 20.07.2017 г. по възз. гр.д. № 95 /2017 г. на Благоевградски окръжен съд, г.о., с което 1) е потвърдено решение на Разложкия районен съд, с което срещу жалбоподателите са уважени искове по чл.108 ЗС – за предаване на владението на поземлен имот с площ 2.009 кв.м. в землището на [населено място] и по чл.109 ЗС – за премахване на построена в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда, 2) е отхвърлено като неоснователно възражението на жалбоподателите възражение за право на задържане на поземления имот.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни З. Д. Г., С. Д. В. и Н. Д. Т. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове за защита на право на собственост, за които не съществува ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:
По иска по чл.108 ЗС съдът е съобразил обвързващата сила на пресъдено нещо на влязло в сила друго решение, с което е прието за установено спрямо ответниците по настоящото дело правото на собственост на ищците по настоящото дело върху процесния поземлен имот на основание давностно владение. Съдът е приел, че силата на пресъдено нещо обхваща и продължилото през фиксирания период давностно владение на ищците. Ответниците (П.) не могат да искат разглеждане на доводи и възражения срещу вещните права на ищците, основани на факти отпреди приключване на съдебното дирене по приключеното с влязло в сила решение дело.
Въззивният съд е изложил мотиви за идентичност на имота по двете дела: реституираният в полза на праводателите на ищците имот е земеделска земя, а ответниците, които са сключили договор за покупко-продажба за него, са променили предназначението му за изграждане на обект „жилищно строителство“..
По възражението за право на задържане съдът е приел,че ответниците не разполагат с валидно изискуемо и ликвидно вземане за подобрения, което да бъде обезпечено с право на задържане и че няма влязъл в сила съдебен акт по друго висящо дело. Съдът е приел, че П. не са добросъвестни владелци, нито недобросъвестни, извършили подобренията със знанието и без противопоставянето на собствениците.
По иска по чл.109 ЗС съдът е приел, че няма значение дали строежът (на ответниците) е законен, щом е изграден в чужд имот и не е извършен въз основа на право, поради което искът за премахване на построеното и възстановяване на имота в предишното състояние е основателен..
От доказателствата по делото (обсъдени са) е установено, че по време на строежа ответниците са били наясно със собственическите претенции на ищците и тяхното противопоставяне на застрояването.
Съдът е приел, че изграденото от ответниците има характера на подобрение в ищцовия имот, което става негова съставка и е обхванато от правомощието разпореждане. Ищците по своя преценка разполагат с възможността да премахнат подобрението щом липсва нормативно ограничение за това. Щом като могат сами да го премахнат (като негови собственици), те имат и правото да искат задължаването на подобрителите да го сторят, като си вдигнат материалите, вместо да получат равностойността им. Собствениците не са длъжни да приемат имота застроено състояние и в случай като разглеждания не дължат обезщетение за подобренията, щом не искат да ги запазят, а желаят премахването им.
Жалбоподателите извеждат следните правни въпроси, за които твърдят, че осъществяват основание за допускане на касационно обжалване:
· Следва ли мотивите на съдебното решени да съдържат обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?
Въпросът е обуславящ, но не е разрешен така, както твърдят жалбоподателите. Въззивният съд е обсъдил доводите и възраженията на жалбоподателите и е изложил мотиви по тях, извършил е самостоятелна правораздавателна дейност.
Поради това производните на този въпрос въпроси, основани на твърдения за липса на обсъждане и самостоятелни мотиви не са обуславящи.
· Предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност дерогира ли изискването на чл.236,ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение?
Въпросът не е обуславящ, тъй като въззивният съд е препратил към мотивите на районния съд по реда на чл.272 ГПК по иска с правно основание чл.109 ЗС, но произнасянето по него не се изчерпва с препращане, както е посочено накратко по-горе, въззивният съд е изложил и самостоятелни мотиви.
Не е допуснато противоречие и с посочените т.19 от ТР № 1 /2001 г. на ВКС по някои въпроси за въззивното производство, постановено по отменения процесуален закон, в който не се съдържа норма със съдържанието на тази по чл.272 ГПК от 2007 г..
· Допустим ли е иск по чл.109 ЗС, когато има отнето владение и спрямо лице, което владее с (на) правно основание?
Въпросът не е обуславящ. Фактическите твърдения, на които той се е основан не се отнасят до допустимостта, а до основателността на иска.
Въпросът не е обуславящ, защото се основава на неприети за установени по делото твърдения, че ответниците владеят на правно основание и са добросъвестни владелци (прието е, че са започнали да строят след предявяването на иска за собственост).
· Дали извършените от добросъвестен владелец подобрения трябва да бъдат премахнати?
И този въпрос не е обуславящ по изложените за предишния въпрос съображения, че е основаван на неприети за установени по делото твърдения на жалбоподателите, че владеят на правно основание и са добросъвестни владелци.
· Налице ли е идентичност на имотите, когато ищецът се позовава на установително решение за собственост, с което е признато за установено, че ищците са собственици на имот с предназначение „земеделска земя“, а в иска по чл.108 ЗС се иска предаване на владението на имот с предназначение „урбанизирана територия„?
Въпросът не обуславящ, обуславящ би бил въпросът: дали е възможна ли е промяна в предназначението на един поземлен имот, като от земеделски бъде включен в урбанизирана територия, каквото е установено по делото? Такъв въпрос не е изведен, нито пък по отношение на него са обосновани предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК (противоречие с практиката, значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото).
А и въззивният съд го е разрешил в съответствие с нормативната уредба и с установената практика, като е приел, че промяна в предназначението, която представлява само промяна на статута, е възможна (и такава е осъществена от жалбоподателите). И доколкото промяната в предназначението не води до промяна на границите, имотът е идентичен.
· Налице ли е правен интерес и допустимо ли е предявяване на възражение за задържане на направените подобрения (такова е предявено от жалбоподателите), след като има дело за заплащане на подобренията?
Жалбоподателите визират собственото си възражение за право на задържане, което и в касационната жалба искат да бъде уважено, в случай, че искът по чл.108 ЗС бъде уважен (за което трябва да бъде разгледано), а не да бъде обезсилено произнасянето по него. (Въззивният съд не е приел възражението на жалбоподателите за недопустимо, а за неоснователно.) Същевременно не твърдят, че то е разгледано и че по него има произнасяне по друго дело. Поради това въпросът не е обуславящ.
Поради изложеното не са осъществени основания по чл.280,ал.1ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, а искането на ответниците по касационната жалба жалбоподателите да им заплатят разноските по делото съгласно представения списък за разноски в размер на 500 лева е основателно и доказано с представения договор за процесуално представителство, в което е отразено уговарянето и заплащането на сумата.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 3911 от 20.07.2017 г. по възз. гр.д. № 95 /2017 г. на Благоевградски окръжен съд.
Осъжда Д. И. П. и С. К. П. да заплатят на З. Д. Г., С. Д. В. и Н. Д. Т. сумата 500 (петстотин) лева, представляваща разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.