1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
гр.София, 27.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4807/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. С. П. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1195 от 14.06.2016 г. по гр.д.№ 815/ 2016 г., с което е потвърдено решение на Софийски окръжен съд по гр.д.№ 785/ 2014 г. и по този начин жалбоподателят е осъден да заплати на Г. Д. М. по иск, квалифициран по чл.45 ал.1 ЗЗД, 26 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, причинени при извършено от Ю. П. престъпление на 10.07.2010 г., за което е признат за виновен с решение по НАХД 94/ 2013 г. на РС Елин Пелин, със законната лихва върху тази сума от 10.07.2010 г. до окончателното й изплащане и разноските по делото.
Касаторът претендира, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС) процесуалноправни въпроси: за задължението на правораздавателния орган при установяването на фактите да посочи ясно и точно какво приема за установено и въз основа на какви доказателства; за задължението на въззивния съд да изложи собствени изводи по съществото на спора; за обстоятелствата, по отношение на които решението за освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а НК обвързва гражданския съд съгласно чл.300 ГПК; за доказателствената тежест при предявен иск по чл.45 ал.1 ЗЗД относно установяването на причинната връзка между противоправното поведение и вредите. Освен това, според касатора, има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото разрешеният в обжалваното решение процесуалноправен въпрос за задължението на съда при определяне на размер на обезщетение по чл.52 ЗЗД да вземе предвид установеното по делото поведение на пострадалия, влошило собственото му състояние дори ако не е било направено възражение за съпричиняване.
Ответната по касация страна Г. Д. М. оспорва жалбата като счита, че не са налице основания за допускане на касационния контрол. Поддържа, че жалбоподателят обосновава противоречие с практиката на ВКС с решения, постановени за тълкуване на отменения ГПК, докато в конкретния случай производството по иска се е развило при действието на ГПК от 2007 г. По новия процесуален ред въззивното производство е уредено различно и е разтълкувано от ВКС в ТР 1/ 2013 г., ОСГТК, като въззивният съд е съобразил това тълкуване. Той е изложил собствени изводи по спора, поради което въпросът за задълженията му съставлява оплакване по правилността на постановения акт, което е неоснователно. По поставените от касатора въпроси има установена практика, също съобразена в обжалваното решение, поради което те нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да уважи изцяло предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че на 09.07.2010 г. в близост до дома на ищеца имало празненство, съпроводено със значителен шум. По оплакване на живущи за нарушаване на нощната тишина полицейски патрул отправил предупреждение към празнуващите. На следващия ден ответникът, който смятал, че ищецът е повикал патрула, се отправил към него с обидни реплики и заплахи и му нанесъл удари с ръка в областта на главата, които съборили пострадалия. При инцидента ищецът получил контузия на главата, отоци и кръвонасядания в областта на челото, клепачите, носа и устните. Тези увреждания и причинната им връзка с поведението на ответника се установяват от влязло в сила решение на Районен съд Елин Пелин по НАХД № 94/ 2013 г., с което Ю. П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.325 ал.1 НК, но е освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание глоба. Съдът обсъдил приетите по делото заключения на комплексна съдебномедицинска експертиза (изготвени от вещи лица със специалност психиатрия и неврология) и приел за установено още, че в резултат от инцидента на 10.07.2010 г. ищецът е развил остра стерсова реакция, последвана от посттравматично стресово разстройство, което е наложило лечение и последиците от което са отшумели след около 8 месеца. През 2013 г. при ищеца е установено органично налудно разстройство, като липсват данни това му състояние да е обусловено от минали заболявания. Също няма данни за алкохолна зависимост у ищеца преди събитието от 10.07.2010 г., поради което е счетено за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на уврежданията от ищеца. Прието е, че при това събитие е било нарушено чувството за телесна неприкосновеност на ищеца, изпитал е унижение и страх. Близо година е имал повишена депресивност, нощни кошмари и нарушения на съня, като и понастоящем изпитва страх и продължава да преживява случая. Инцидентът е провокирал и констатираното през 2013 г. налудно разстройство, тъй като за ищеца няма данни за предхождащи заболявания и травми на главата. При тези фактически установявания, съдът извел от правна страна, че отговорността на ответника да обезщети ищеца за понесените вреди е ангажирана. Влязлото в сила решение има силата на присъда и е задължително относно авторството на деянието и причинените от него физически увреждания, съгласно чл.300 ГПК. Относно уврежданията в психичното здраве на ищеца съдът посочил, че те също са пряка последица от събитието от 10.07.2010 г., с оглед заключенията на вещите лица и обстоятелството, че няма данни за минали травми. Като взел предвид тежестта на уврежданията, младата възраст на пострадалия и социалното му положение, съдът определил обезщетението в размер 26 000 лв.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, от всички поставени като основание за допускане на касационното обжалване правни въпроси, обуславящ е единствено процесуалноправният въпрос за обстоятелствата, по отношение на които решението за освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а НК обвързва гражданския съд съгласно чл.300 ГПК. Той обаче не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, включително посочената от самия касатор. Инстанцията по същество е приела, че решението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а НК има значението на присъда (т.15 от ТР № 6/ 2013 г., ОСГТК, ВКС) и че обвързва гражданския съд досежно всички обстоятелства, които са елемент от състава на престъплението (решение по т.д.№ 1882/ 2014 г., ІІ т.о.). Именно поради това съдът е приел за установени от влязлото в сила решение по чл.78а НК само физическите увреждания на ищеца – тъй като в решението те са посочени като част от извършените непристойни действия, съставляващи изпълнителното деяние на престъплението по чл.325 ал.1 НК. Други обстоятелства по това решение съдът не е зачел като задължителни. Психическите увреждания при ищеца съдът е установил не от решението за освобождаване на касатора от наказателна отговорност, а от заключението на комплексната експертиза и свидетелските показания. Поради това по обуславящия въпрос решението е съобразено с обвързващата практика на ВКС.
Останалите въпроси са необуславящи. Съдът не е посочил в акта си, че за него не съществува задължение при установяването на фактите да посочи ясно и точно какво приема за установено и въз основа на какви доказателства и да изложи собствени изводи по съществото на спора, нито фактически се е отклонил от изпълнението на това задължение. На анализ са подложени всички доказателства и съдът е посочил конкретно и точно от кои доказателства кои факти приема за установени. Изградил е свои изводи както по фактическата обстановка, така и по приложението на правото. Резултатът от тази му дейност не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК. При допускане на касационното обжалване ВКС контролира само правните разрешения на въззивния съд, във връзка с които касаторът е повдигнал правен въпрос, но не и правилността на постановения акт.
Що се касае до процесуалноправния въпрос за доказателствената тежест при предявен иск по чл.45 ал.1 ЗЗД относно установяването на причинната връзка между противоправното поведение и вредите, той не е обуславящ, защото въззивният съд не е възложил тази тежест на касатора. Той е посочил, че причинната връзка е безспорно установена по делото от представените от ищеца доказателства. Ответникът всъщност оспорва верността на този фактически извод, но както бе посочено, фактическите установявания на въззивния съд не са предмет на проверка за правилност в производството по чл.288 ГПК.
Изложеното важи и за процесуалноправния въпрос за задължението на съда при определяне на размер на обезщетение по чл.52 ЗЗД да вземе предвид установеното по делото поведение на пострадалия, влошило собственото му състояние. Съдът е приел от фактическа страна, че няма никакво поведение на пострадалия, което да е във връзка с влошеното му здраве и получените при инцидента от 10.07.2010 г. увреждания. Щом това е така, правният въпрос какво би било значението на такова поведение, ако беше установено, се поставя хипотетично и без връзка с конкретиката по настоящето дело. Чрез този въпрос касаторът всъщност заявява оплакване по правилността на обжалваното решение, а по такова оплакване касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1195 от 14.06.2016 г. по гр.д.№ 815/ 2016 г.
ОСЪЖДА Ю. С. П., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на Г. Д. М., Е. [ЕГН], [населено място], [община], 600 лв (шестстотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: