О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
София, 28.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 25.09.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4445/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№11235/19.04.2013г.,подадена от И. В. Ш. и А. И. Ш.,и двамата от [населено място], чрез пълномощника им адвокат В. Г. Т.,против решение №494/19.03.3013г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№2832/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №2052/21.05.2012г. на Пловдивски районен съд,13 гр.с.,постановено по гр.д.№17609/2011г. по описа на същия съд,за допускане съдебна делба на описания в решението недвижим имот,при квоти ? ид.част за съделителя К. И. Й. и ? идеална част в режим на СИО за съделителите И. В. Ш. и А. И. Ш..
В изложенито си на основанията по член 280 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,а именно/цитирам/:
„Докога може да се прави възражение за давност при действието на новия ГПК,който е от значение за настоящия спор и в обжалваното решение на ПОС,този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата.
Съгласно практиката на съдилищата и практиката на ВКС законът не обвързва възражението за придобиване на имота по давност със срок като средство за защита.Такова възражение може да бъде направено за пръв път и пред въззивната инстанция.До влизане на решението в сила могат за се правят всякакви правопогасяващи възражения и доводи.Процесуалната преклузия по чл.131 и чл.133 от ГПК не следва да се прилага буквално,а при отчитане на характера за възражението по давност,с което се оспорва възможността материалното право да получи съдебна защита,и на първата и въззивната инстанция като съд по същество.”,за което се твърди че е разрешен в противоречие със:
-Определение №226/24.02.2011г. на ВКС,ІІІ го,по гр.д.№1453/2010г. по описа на същия съд,постановено в производство по член 288 от ГПК,с което не се допуска касационно обжалване на въззивно решение по гр.д.№225/2010г. по описа на Видински окръжен съд,което не е част от практиката на ВКС/съгл. т.2 на ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/
-Решение №280 от 20.03.1992г. по гр.д.№116/1992г. по описа на ВКС,ІГО,постановено по реда на ГПК/отм/,според което до влизане на решението в сила могат да бъдат правени всякакви правопогасяващи възражения.
-Решение №361/12 от 25.02.2013г. на ВКС,Іго,постановено по гр.д.№1094/2011г. по описа на същия съд относно въпроса за изясняване субективния елемент на владението,съгласно т.1на ППВС №6/1974г.,като при разрешаване на този въпрос следва да се има предвид дали чрез осъществяваната върху имота фактическа власт се упражнява владение или държане,като се изхожда от презумпцията на чл.69 от ЗС и се изследва дали същата не е оборена.
Ответникът по касационната жалба К. И. Й.,в писмения си отговор,чрез пълномощниците си адвокат Н. А. и адвокат С. А.,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви въззивният съд е констатирал,че ищецът К. И. Й. и неговият брат С. Й.-праводател на ответниците И. и А. Ш.,са законни наследници на родителите си И. Й. И.-поч.1992г. и А. Н. И.-поч.1999г.,като С. И. Й. ,по силата на нот.акт №172/2000,г. продал целия процесен наследствен имот на ответниците Ш.,без съгласие и знание от страна на ищеца К. Й..Съдът е отбелязъл,че с влязло в законна сила решение от 02.06.2009г. по гр.д.№1225/2005г. по описа на Пловдивски районен съд,12гр.,на основание член 26 от ЗЗД,е обявена нищожността на горепосочения договор за покупко-продажба за ? идеална част на ищеца за процесния апартамент.При обсъждане на възражението на въззивниците И. и А. Ш. по член 79,ал.1 ЗС,съдът е стигнал до извода,че то е преклудирано и не дължи произнасяне по същото,тъй като преклузията е настъпила с депозиране на отговора на исковата молба по член 133 от ГПК,в който ответника следва да направи всички свои възражения по спора,в това число и правопогасяващите си възражения,каквото е възражението за придобивна давност,каквато е и задължителната практика на ВКС-решение №358/18.06.2010г. по гр.д.№1183/2009г. по описа на ВКС,ІІІго.
По отношение на възражението на ответниците по иска И. Ш. и А. Ш.,направено с отговора на исковата молба,с което се заявява,че останалата ? идеална част от процесния имот са придобили на основание член 79,ал.2 от ЗС-в резултат на добросъвестно владение,упражнявано в продължение на 5 години,въззивният съд в решаващите си мотиви,е посочил,че последните нямат качеството си на добросъвестни владелци,тъй като довогора за покупко-продажба на процесния имот,посочен по- горе,по силата на цитираното влязло в законна сила решение е бил прогласен за нищожен по отношение на тази идеална част.Съдът е приел,че ответниците Ш. не са осъществили владение по член 70 ,ал.3 от ЗС,тъй като въпреки сключения предварителен договор за продажба на имота,той не може да бъде валидиран по реда на член 19,ал.3 ЗЗД,поради липса на съгласие на собственика на ? идеална част от имота.Съдът е стигнал до извода,че не е изтекла предвидената в закона десетгодишна давност в полза на ответниците,поради което е намерил възражението за придобивна давност за процесната 1/2 идеална част от имота за неоснователно.
Видно от цитирания по –горе правен въпрос,формулиран от касаторите в изложението им: относно възможността на ответника да направи възражение за давност и кога това право е преклудирано,касационният съд намира,че този въпрос е неотносим към решаващите мотиви на съда.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/10.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Направеното от ответниците Ш. възражение за придобиване на процесната част от имота на основание член 79,ал.2 от ЗС,с подадения отговор на исковата молба,не се обхваща от преклузията предвидена в разпоредбата на член 133 от ГПК,и по същото съдът се е произнесъл с решаващите си мотиви,както вече бе посочено,като го е намерил за неоснователно по изложените съображения във въззивното решение .Ето защо,така поставения въпрос,който не е свързан с правните изводи на съда,обусловили решението,се отнася до задължението на ответната страна, с отговора на исковата молба, да направи всички свои възражения,включително и правопогасящи такива,каквото е и позововането на придобивна давност, като той губи правото си да заяви това след първото заседание,освен ако докаже пред съда ,че пропускът му се дължи на непреодолимо обстоятелство,за което няма вина- в тази връзка е налице задължителна практика на ВКС-решение,постановено по чл.290 от ГПК-по гр.д.№189/2011г.,Іго,решение по т.д.№682/2010г.,ІІто.Ето защо,неснователни са доводите,които се излагат от касаторите за това,че възражение за давност може да се направи и пред въззивната инстанция,което също няма отношение към разрешеното с решаващите мотиви на въззивното решение,и което не е възможно с оглед предвидената в член 133 ГПК/обн. ДВ бр.59/2007г. в сила от 1.03.2008г./,по който се е развилоо производството по делото,преклузия,за разлика от предвиденото в ГПК/отм/.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по касационната жалба К. И. Й.,следва да се присъдят направените по делото разноски,на основание член 78,ал.3 ГПК,в размер на 250 лева,представляваща адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №92516/21.06.2013г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №494/19.03.2013г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№2832/2012г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА И. В. Ш. и А. И. Ш.,и двамата от [населено място] да заплатят на К. И. Й. от [населено място],сумата 250 лева/двеста и петдесет лева/разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: