2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
С., 28.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 97/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
С решение № 20 от 10.05.2011 г. по гр.д.№ 12311/2010 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение от 02.08.2010 г. по гр.д.№ 54049/2009 г. на Софийски районен съд, 31 състав в частта, с която частично е уважен предявения от Б. Х. Х., действаща със знанието и съгласието на майка си М. Б. Х. иск срещу [фирма] с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата 16 666 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като е посочено, че решението на първоинстанционния съд в частта, с която искът е отхвърлен за разликата до сумата 25 000 лв., заявена като част от вземане общо в размер на 50 000 лв. като необжалвано е влязло в сила.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Б. Х. Х. , действаща със знанието и съгласието на майка си М. Б. Х., която го обжалва в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск за разликата над 16 666 лв. до заявения размер на частичния иск от 25 000 лв. с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му. Касационното му обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмения му отговор по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка на обжалваното решение, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, констатира следното:
Първоинстанционното решение е обжалвано от ищцата и настояща касаторка в отхърлителната му част. Изложеното в мотивите на въззивното решение свидетелства, че съдът се е произнесъл в пределите, определени с въззивната жалба, т.е. формирал е воля по предмета на делото в обжалваната му част, като е изложил съображения за законосъобразност на първоинстанционното решение в частта, с която предявеният частичен иск по чл.226, ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата над 16 666 лв. до заявения му размер от 25 000 лв. Така формираната от него воля погрешно обаче е отразена в диспозитива на съдебното решение, като вместо да потвърди решението на районния съд в посочената му част е посочил, че същото е влязло в сила поради необжалването му. Съдебният акт на въззивният съд съдържа очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната от съда воля в мотивите на решението и диспозитива на съдебния акт, която препятства произнасянето на Върховния касационен съд по допустимостта и правилността на обжалвания съдебен акт, поради което производството следва да бъде прекратено и делото върнато на въззивния съд за провеждане на производство по чл.247, ал.1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 97/2011 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за провеждане на производство по чл.247, ал.1 ГПК за поправяне на очевидна фактическа грешка в решение № 20 от 10.05.2011 г. по гр.д.№ 12311/2010 г.
След постановяване на решение по чл.247, ал.1 ГПК, делото да се върне на Върховен касационен съд за произнасяне по касационна жалба вх. № 1696 от 02.02.2012 г., подадена от Б. Х. Х., действаща със знанието и съгласието на майка си М. Б. Х. срещу решение № 20 от 10.05.2011 г. по гр.д.№ 12311/2010 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: