1
5
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
София, 28.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 76 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Н. Д. Б., чрез адв. И. Б. К., касационна жалба срещу решение № 6457 от 18. 10. 2018 г. по гр. д. № 13288/2017 г. на Софийски градски съд, II б въззивен състав, с което след отмяна на решение № II-55-155692 от 26. 06. 2017 г. по гр. д. № 16993/2015 г. на СРС, 55 с-в, е допусната делба на поземлен имот с площ от 295 кв.м. с идентификатор …., ведно с построените в него едноетажна еднофамилна жилищна сграда с площ от 41 кв.м., нанесена като самостоятелен обект с идентификатор …. и две постройки на допълващо застрояване – едната с площ от 21 кв.м., нанесена с идентификатор …. и другата с площ от 24 кв.м., нанесена с идентификатор …. по одобрената кадастрална карта на [населено място], м. „О. – М.“, с административен адрес [населено място], местност „О. – М.“, [улица], между И. К. Н. – Б. и Н. Д. Б., при квоти: 1/4 ид.ч. за И. К. Н.-Б. и 3/4 ид.ч. за Н. Д. Б.. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост. В изложението на основанията за касационно обжалване се съдържа позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба И. К. Н.-Б., чрез адв. П. Г., САК, излага съображения за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да отмени първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът за делба, и допусне делба на процесния имот и сгради между И. К. Н.-Б. и Н. Д. Б., съставът на въззивния съд е приел, че ищцата И. К. Н.-Б. е придобила собствеността върху 1/4 (2/8) ид.ч. от правото на собственост по наследство от баща си К. Н. П., починал на 17. 01. 2014 г., който е придобил същата на основание универсално нотариално завещание № … от …. г. № …., том …., рег. № …., дело № …. г., оставено от втората му съпруга Л. П. Б., починала на 25. 01. 2008 г. Завещателката е била придобила 1/4 идеална част от правото на собственост по наследство от майка си М. С. Б., починала 1969 г. и оставила за законни наследници четирите си деца: Г. П., Й. П., Л. П. и Л. П. Б.. М. С. Б., от своя страна, е била единствен законен наследник на майка си С. С. М., починала 1941 г., която е придобила имота на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № …./…. г. По делото е представена нотариална покана от 1. 12. 2011 г. от К. Н. П. до Н. Б., с която К. П. е заявил, че по завещание от Л. П. Б. е собственик на 1/4 идеална част от процесния имот.
Прието е, че ответницата Н. Д. Б. е придобила 3/4 (6/8) ид.ч. от правото на собственост на следните основания: 1/8 ид.ч. по наследство от съпруга си Л. П., поч. 1980 г. и притежавал 1/4 ид.ч. по наследство от майка си М. С. Б.; 1/8 ид.ч. по дарение от дъщеря й Л. Л. Б., извършено с н.а. № …./…. г., и 4/8 ид.ч. по давност, за които се е снабдила с н.а. № …./…. г.
Прието е, че верността на извода на нотариуса в н.а. № …./…. г., с който ответницата Н. Д. Б. е призната за собственик по давност на 3/4 (6/8) ид.ч. от правото на собственост е оборена за разликата над 2/4 до 3/4 ид.ч., т.е. за 1/4 идеална част. Правото на собственост върху тази 1/4 идеална част, притежавано първоначално от Л. П. Б. до смъртта й през 2008 г., след това от К. Н. П. до смъртта му през 2014 г., а от 2014 г. – от ищцата И. К. Б.-Н., не е било придобито от Н. Д. Б. по давност. Съсобствеността върху процесния имот и сгради е възникнала по наследяване, поради което Н. Б., упражнявайки фактическа власт върху имота и построените в него сгради, е имала качеството на владелец на собствените идеални части и държател на притежаваната от Л. П. Б. 1/4 идеална част от правото на собственост. Двете с Л. Б. били в добри отношения. Л. Б. си имала ключ от къщата. Посещавала я поне веднъж месечно и преспивала там, имала си стая, в която държала собствени вещи. Пращала пари на племенниците си. След смъртта на Л. Б. и по нейно желание същата била положена за едно денонощие преди погребението в бащината й къща. Не е доказано Н. Б. с едностранни действия, насочени към Л. Б., по явен и несъмнен начин да е отрекла владението на последната върху 1/4 идеална част и да е демонстрирала промяна в намерението си относно държането на тази идеална част, превръщайки го във владение. Намерение за своене не е доведено до знанието и на наследниците на Л. П. Б.. Прието е, че действия, изразяващи се в стопанисване, поддържане и ремонтиране на наследствения имот не представляват действия, отричащи правото на собственост на Л. Б. върху придобитата по наследство 1/4 идеална част.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя следният въпрос: „Дали спрямо лице, което въз основа на завещание се явява частен правоприемник, а не наследник на идеална част от недвижим имот, е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС или в този случай е необходимо другият съсобственик на вещта да манифестира действия спрямо частния правоприемник, че е обърнал държането на имота във владение“.
Във връзка с този въпрос се сочат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.
В останалата си част изложението съдържа множество оплаквания за неправилност на решението, представляващи касационни основания по чл. 281 ГПК.
На първо място, въпросът е несъответен на фактите, установени по конкретното дело, не е обусловил решаващите изводи на съда и разглеждането му не би повлияло на изхода на делото. Оставеното от Л. П. Б. в полза на съпруга й К. Н. П. нотариално завещателно разпореждане № …./…. г. е универсално, а не частно, тъй като със същото е завещано „цялото движимо и недвижимо имущество, пари, ценности, права и изобщо всичко, което ще остане след моята смърт“. Универсалното завещателно разпореждане придава на лицето в полза на което е направено качеството на наследник, а не на заветник (чл. 16 ЗН). По силата на процесното завещание К. П. е станал единствен наследник на Н. Б., а не „частен правоприемник“ на процесната 1/4 идеална част, каквато хипотеза се коментира в поставения въпрос.
На следващо място, по делото е установено, че до смъртта на завещателката Л. П. Б. през 2008 г., ответницата Н. Б. не е демонстрирала спрямо нея намерение за своене на наследствената й 1/4 идеална част и превръщане на държането във владение. Дори да се приеме, че след смъртта й – 25. 01. 2008 г. презумпцията по чл. 69 ЗС не е оборена по отношение на наследника К. Н. П. и неговата наследница И. К. Н.-Б., то до предявяване на иска на 27. 03. 2014 г. десетгодишният придобивен давностен срок не е изтекъл, а течението на срока е спряло на 27. 03. 2014 г. (чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС). В този смисъл, обсъждането на поставения въпрос би било без значение за изхода на спора.
С оглед на горното, не са налице основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК за допускане касационно обжалване по поставения въпрос.
Независимо от изложеното, за пълнота следва да се добави, че изводите във въззивното решение не противоречат на посочената от касатора съдебна практика. В Решение № 191 от 27. 04. 2011 г. по гр. д. № 776/2010 г. на ВКС, 1 г.о. се приема, че придобивната давност върху идеална част от съсобствен имот предпоставя завладяването на правото на собственост върху идеалната част да е демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерението за своене и отричане правата на останалите съсобственици. В Решение № 220 от 12. 06. 2012 г. по гр. д. № 1118/11 г. на ВКС е обсъждан проблем, касаещ прекъсване на придобивен давностен срок чрез едностранно изявление на владелеца, съобщено или узнато от собственика, признаващо правата му на собственост. В решение № 484/12 от 4. 02. 2013 г. по гр. д. № 740/2011 г. на ВКС, 1 г.о. са разяснени указанията по приложение на чл. 69 ЗС, дадени с ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, и е прието, че същите намират приложение и в случаите, при които съсобствеността произтича от наследяване като общо правоприемство. В решение № 8 от 23. 01. 2012 г. по гр. д. № 138/2011 г. на ВКС, 1 г.о. е прието, че когато обект на придобивна давност е съсобствен (сънаследствен) недвижим имот, претендиращият да е придобил собствеността по давност следва да докаже, че е завладял за себе си частите на останалите съсобственици, т.е. променил е държането във владение, което е доведено до знанието на съсобствениците, като владението е упражнявано непрекъснато, явно и необезпокоявано в продължение на законоустановения десетгодишен срок. Преценката за наличие намерение за своене и манифестирането му по отношение на съсобствениците следва да се извърши с оглед конкретните действия, в които то се е изразило.
Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се допълни, че по тълкуването и прилагането на чл. 69 ЗС има формирана богата практика на ВКС със задължителен и незадължителен характер, която не се нуждае от промяна и на която изводите на въззивния съд не противоречат. Поради това, разглеждането на въпроса не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правота.
В касационната жалба се твърди и очевидна неправилност на решението, поради неточно прилагане на закона, необоснованост и допуснати процесуални нарушения. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице. Неправилното тълкуване и прилагане на материалноправни норми представлява порок, чиято степен на тежест не е такава, че да обуслови очевидна неправилност на акта – не се касае нито за прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито за прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Очевидна необоснованост би била налице при грубо несъответствие на фактическите изводи с доказателствата, правилата на логиката и науката, нарушаващо изискването за установяване на истината. Очевидна неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила – в случай на нарушени основни принципи на гражданския процес, правото на участие на страните, на безпристрастен съд, при нарушаване изискването за равнопоставеност и за мотивираност на актовете (при липса на мотиви или неяснота на мотивите до степен на невъзможност да се разбере формираната в диспозитива воля на съда).
С оглед на изложеното, въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
При този изход на делото Н. Д. Б. ще следва да бъде осъдена да заплати на И. К. Н.-Б. сумата 500 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи направени разходи за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18. 10. 2018 г. по гр. д. № 13288/2017 г. на Софийски градски съд, II б въззивен състав.
ОСЪЖДА Н. Д. Б. да заплати на И. К. Н.-Б. сумата 500 лв. разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: