О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№347
гр. София, 30.09.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 2410 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 405/17.11.2015г. постановено по гр.д. № 370/2015г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 154/28.11.2014г. по гр.д. № 710/2013г. на Елинпелинския районен съд за отхвърляне на предявения от П. И. В. против А. В. Б., В. В. З., К. Б. В., В. С. Д., Б. С. В., Д. С. Б., Ч. Д. Б., В. Д. И., Й. И. в., С. В. Т., А. В. И., В. Б. Т., А. Й. Д., М. И. Д. и Д. М. Н. иск по чл.124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищеца е собственик въз основа на давностно владение на нива с площ 1,500 дка в землището на [населено място], местността Т. река, съставляваща имот I-465 в кв.9 по плана на в.з. Побит камък.
Касационната жалба е подадена от ищеца П. И. В. чрез пълномощника адвокат С.. Изложени са съображения за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на института на придобивната давност и допуснати съществени процесуални нарушения. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване отново са повторени оплакванията за неправилност, съдържащи се в касационната жалба.
Ответниците по касационната жалба не изразяват становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено отхвърлянето на предявения установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че ищецът не е придобил собствеността на посоченото от него основание – придобивна давност. Правото на собственост върху нивата с площ 1,500 дка, пета категория, находяща се в землището на [населено място], в местност Т., е възстановено в полза на наследниците на В. Б. Т., починал на 30.07.1996г., с решение от 15.06.2011г. на Общинска служба по земеделие [населено място]. Ищецът един от наследниците на В. Б. Т. и претендира, че владее само за себе си този имот още от 2001г. Съдът е приел, че срокът за придобиване по давност е започнал да тече от момента на приключване на процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността с решението на ОСЗ от 15.06.2011 г., тъй като от този момент имотът е индивидуализиран, обособява се като самостоятелен обект на собственост и може да бъде придобиван, включително и по давност. Позовал се е на съдебната практика на ВКС, според която когато възстановяването на собствеността е настъпило след приемането на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, то давностният срок за придобиване на имота започва да тече от момента на влизане в сила на решението за възстановяване на собствеността. От 15.06.2011г. до датата на подаване на исковата молба – 08.10.2013г. не е изтекъл необходимият срок по чл. 79 от ЗС, поради което е невъзможно придобиването по давност, дори и да се докаже упражнявано владение върху него. При тези изводи е намерено за правилно необсъждането на свидетелските показания за осъществяваното от ищеца владение, доколкото при неизтекъл срок по чл. 79 от ЗС, те са ирелевантни.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира, че такива липсват. В представеното изложение жалбоподателят е посочил, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, а именно на правилата за придобивна давност. Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да формулира ясно правен въпрос, който е разрешен в обжалваното решение и е от значение за изхода на конкретното дело, като съдът не може сам да извежда въпроса от изложението. Посочването на такъв въпрос съставлява общо основание за достъп до касационен контрол и липсата на такъв е достатъчно основание за да бъде отказано допускане на касационно обжалване. В случая касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, а е навел касационни оплаквания за неправилност досежно приетият от съда начален момент на давностния срок. Дори да се приеме, че е поставен правния въпрос за началния момент за придобиване по давност на имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, то не е наведено нито едно от допълнителните основания по чл. 280, ал.1,т.1- 3 ГПК – решаване на въпроса в противоречие със задължителна практика на ВКС, решаването му противоречиво от съдилищата или значение на въпроса за точната прилагане на закона и развитието на правото. Освен това, по този въпрос е създадена еднопосочна съдебна практика по чл. 290 ГПК, която е съобразена в обжалваното въззивно решение.
Предвид изложените съображения следва да бъде отказано допускането на касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 405/17.11.2015г. постановено по гр.д. № 370/2015г. на Софийския окръжен съд по касационна жалба на П. И. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.