7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
С., 31.03. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 785 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Комисия за защита на потребителите, [населено място], чрез процесуалния си представител гл. юриск. Х. Т., против въззивно решение № 6773 от 07.10.2015 г., постановено по в.гр.д. № 6949/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен с-в, с което е отменено решение от 02.02.2015 г. на Софийски районен съд, 75 с-в, постановено по гр.д. № 20242/2013 г., и са уважени предявените от Грация Б. Г. от [населено място] срещу Комисия за защита на потребителите, [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, за признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено с предизвестие № 1180ЛС/26.11.2012 г. и заповед № 1289ЛС/27.12.2012 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност – „главен специалист” при Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция за областите С., Софийска, К., П. и Б. в [населено място], към Главна дирекция „Контрол на пазара”, както и присъждането на обезщетение за принудителна безработица поради незаконното уволнение в размер на 1807,60 лв., за периода от 17.03.2013 г. до 29.06.2013 г., със законните последици. В. решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата от 1 807,60 лв. до пълния предявен размер от 3 120 лв., за периода 11.03.2013 г. – 16.03.2013 г. и за 30.06.2013 г. – 11.09.2013 г., като необжалвано е влязло в сила на основание чл. 296, т. 2 ГПК. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. М. въпроси, с твърдението, че са от значение за изхода на делото, са – налице ли е съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, когато щатната бройка се съкращава/премахва от едно териториално звено на органа и се премества в друго такова, въпреки, че двете звена са част от едно обособено по-голямо звено, каквото се явява Регионалната дирекция със седалище [населено място] към Главна дирекция „Контрол на пазара” при К.; необходимо ли е да се извърши подбор между съкратения служител и друг служител на същата длъжност в обособеното звено – Регионалната дирекция със седалище [населено място] към Главна дирекция „Контрол на пазара” при К., при условие, че съкратената бройка в [населено място] е преместена именно в [населено място], където е и другата бройка „главен специалист” и на съкратения служител е предложено да заеме свободната бройка.
Ответницата по касационната жалба Грация Б. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Б. от АК-К., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия иск оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че в случая уволнението на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, поради съкращаване на щата, е незаконосъобразно, тъй като със заповед № 1161ЛС/14.11.2012 г. компетентният орган на работодателя е взел решение една щатна бройка за длъжността „главен специалист“ от [населено място] на Регионална дирекция за областите С., Софийска, К., П. и Б., да се прехвърли в [населено място] на същата дирекция към Главна дирекция „Контрол на пазара“, както и да се изготви длъжностно щатно разписание в съответствие с измененията. Приел е, че тази заповед не обективира решение на компетентния орган на работодателя за съкращаване в щата, тъй като с нея не е наредено премахване и отпадане, т.е съкращаване на щатна бройка за длъжността „главен специалист“ от Регионална дирекция за областите С., Софийска, К., П. и Б. към Главна дирекция „Контрол на пазара“, а решението на работодателя е за прехвърляне на една щатна бройка с местоизпълнение в [населено място] в [населено място] на Регионалната дирекция, което означава, че тази длъжност не се съкращава, защото продължава да съществува в предприятието със същата численост. Приел е, че работодателят не е взел решение за премахване на щатна бройка за процесната длъжност с включената в нея трудова функция, а е наредил да продължи да се изпълнява, но в [населено място], а не в [населено място]. Приел е, че съгласно длъжностното разписание от 01.11.2012 г., в Регионална дирекция за областите С., Софийска, К., П. и Б. към Главна дирекция „Контрол на пазара“, са предвидени две щатни бройки за длъжността „главен специалист“, едната от които е в област С., а другата е в област Б. като след издаване на заповед № 1161ЛС/14.11.2012 г. е изготвено ново длъжностно разписание от 15.11.2012 г., в което за Регионалната дирекция са предвидени отново две щатни бройки за длъжността „главен специалист“ – и двете са в област С., а за област Б. не е предвидена такава. След като в Регионалната дирекция, в която е работела ищцата, и по новото длъжностно разписание са предвидени две щатни бройки за заемната от нея длъжност, съдът е приел, че не е извършено реално съкращаване на тази длъжност а е извършена вътрешна реорганизация, изразяваща се в преместване/прехвърляне на една щатна бройка от една област в друга, но в рамките на обособеното звено, в което е работела ищцата – Регионална дирекция за областите С., Софийска, К., П. и Б. към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при К.. В тази връзка е приел, че от длъжностните разписания се установява, че всяка една от шестте Регионални дирекции към Главна дирекция „Контрол на пазара“ представлява структурно звено, което е обособено и е относително самостоятелна организационна единица в цялостната структура и организация от предприятието на работодателя, защото притежава самостоятелно ръководство в управленската йерархия – Директор. Област Б. от Регионалната дирекция за областите С., Софийска, К., П. и Б. няма качеството на отделно структурно звено в цялостната структура на предприятието на работодателя, защото не притежава организационно-управленска обособеност и относителна самостоятелност на отграничено структурно звено. Структурното звено в предприятието на работодателя, което притежава организационна и управленска обособеност в случая е Регионалната дирекция за областите С., Софийска, К., П. и Б. към Главна дирекция „Контрол на пазара“. В случая в това обособено структурно звено, в което е работела ищцата, не е извършено съкращаване на заеманата от нея длъжност, защото не е била премахната нито една щатна бройка, а една щатна бройка е преместена от една област в друга, но в рамките на звеното. Налице е запазване числеността на персонала, изпълняващ длъжността „главен специалист“ в Регионалната дирекция, който факт сочи, че не е налице реално съкращаване в щата, а заеманата от ищцата длъжност е продължила да съществува и по новото длъжностно разписание в Регионалната дирекция със същия брой щатни бройки. За пълнота е посочил, че дори и да е било извършено реално съкращаване в щата за изпълняваната от ищцата длъжност, работодателят е бил длъжен да извърши подбор измежду нея и служителя, заемащ същата длъжност в област С. от Регионалната дирекция, какъвто не е бил извършен, поради което е уважил предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Р. материалноправен въпрос – налице ли е съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, когато щатната бройка се съкращава/премахва от едно териториално звено на органа и се премества в друго такова, въпреки, че двете звена са част от едно обособено по-голямо звено, каквото се явява Регионалната дирекция със седалище [населено място] към Главна дирекция „Контрол на пазара” при К., в случая е некоректно поставен, тъй като въззивният съд не е приел в решението си, че се съкращава/премахва една щатна бройка от едно териториално звено и се премества в друго, защото основният извод на въззивния съд е, че в случая структурното звено в предприятието на работодателя, което притежава организационна и управленска обособеност, е Регионалната дирекция за областите областите С., Софийска, К., П. и Б. към Главна дирекция „Контрол на пазара“ и в това обособено структурно звено, в което е работела и ищцата, не е извършено съкращаване на заеманата от нея длъжност „главен специалист”, защото не е била премахната нито една щатна бройка, а една щатна бройка е преместена от една област в друга в рамките на това обособено структурно звено, като числеността на персонала, изпълняващ тази длъжност/две бройки/ е запазена, следователно не е налице реално съкращаване в щата, а заеманата от ищцата длъжност е продължила да съществува и по новото длъжностно разписание в Регионалната дирекция със същия брой щатни бройки, поради което по този въпрос не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това е така, тъй като приетото от въззивния съд в случая кореспондира с установената задължителна съдебна практика – решение № 189 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 919/2012 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него е прието, че структурната реорганизация на предприятието не винаги е свързана със съкращаване на щата му. Работодателят може да промени правноорганизационната си форма и без да извърши съкращаване на щатни бройки, т.е. при запазване числеността на персонала или да промени вътрешната организация, в т.ч. и наименования на длъжности, без това да съставлява реално съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал.1, т.2, пр.2 КТ. Освен това преценката извършено ли е реално съкращаване на щата се извършва не само с оглед доказателствата за общите щатни бройки преди и след съкращаването, а предвид това дали е премахната щатна бройка за изпълнение на определени трудови функции. Реално съкращаване на щата може да бъде извършено при съкращаване на щатна бройка за определена длъжност при едновременно разкриване на нови или увеличаване на щатните места за съществуващи други длъжности с различни трудови функции, т.е. при запазване или увеличаване общия брой на работниците. Съкращаване на щата е налице и когато трудовите функции за една или няколко длъжности бъдат обединени в една при премахване на щатни бройки. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице и в случаите на т. нар. „трансформиране” на длъжности, което съставлява закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание – нова по трудови функции или когато са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции, както и в случаите, когато без да е съкратена щатната бройка за длъжността, изпълнявана от уволнения работник, работодателят е извършил подбор по чл. 329, ал.1 КТ и е предпочел тази длъжност да бъде изпълнявана от работник, чиято длъжност се съкращава, но той е с по-висока квалификация и е показал по-добри умения за справяне с трудовите задължения. Тези хипотези на реално съкращаване на щата не са налице в настоящия случай, тъй като в обособеното структурно звено, в което е работела ищцата – Регионалната дирекция за областите областите С., Софийска, К., П. и Б. към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при К., не е извършено съкращаване на заеманата от нея длъжност „главен специалист”, защото не е била премахната нито една щатна бройка, а една щатна бройка е преместена от една област в друга в рамките на звеното, като числеността на персонала, изпълняващ тази длъжност/две бройки/ е запазена, следователно не е налице реално съкращаване на щата, тъй като заеманата от ищцата длъжност е продължила да съществува и по новото длъжностно разписание в Регионалната дирекция със същия брой щатни бройки.
Вторият материалноправен въпрос – необходимо ли е да се извърши подбор между съкратения служител и друг служител на същата длъжност в обособеното звено – Регионалната дирекция със седалище [населено място] към Главна дирекция „Контрол на пазара” при К., при условие, че съкратената бройка в [населено място] е преместена именно в [населено място], където е и другата бройка „главен специалист” и на съкратения служител е предложено да заеме свободната бройка, предвид основния извод, че в случая не е налице реално съкращаване на щата, не се явява обуславящ за изхода на делото, поради което по него не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В тази връзка изложените за пълнота мотиви на въззивния съд, че уволнението е незаконно и поради неизвършен задължителен подбор по чл. 329 КТ, не кореспондират със закона, но те не са се отразили на крайния му извод за незаконност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. Безспорно е, че след като не е налице реално съкращаване на щата, задължителен подбор по чл. 329 КТ не следва да бъде извършван.
С оглед на горното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че по поставените въпроси не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
При този изход на делото, на ответницата по жалбата следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6773 от 07.10.2015 г., постановено по в.гр.д. № 6949/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен с-в, по касационна жалба вх. № 137137/10.11.2015 г. на Комисия за защита на потребителите, [населено място].
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, [населено място] да заплати на Грация Б. Г. от [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 800/осемстотин/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: