5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
София, 07.04.2016г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла Бояджива
Любка Андонова
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1334/2016г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 13.01.2016г. по гр.д.№4028/2015г. на АС София, с което частично е уважен иск по чл. 2 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – Прокуратурата на РБ поддържа, че с въззивното решение е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът Д. Б. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционноното решение, е осъдил Прокуратурата на Република България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да плати на Д. Б. сумата 24000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 15000 лв. обезщетение за имуществени вреди от водено срещу ищеца, в периода 01. 10. 2003 г. – 25. 01. 2012 г., по сл.д. № 27/2003 г. на НСлС, пр.пр. № СП-79/2002 г. на СГП и НОХД № С-140/2005 г. на СГС, НО, 24 с-в, наказателно производство за престъпления по чл. чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 242, ал. 4, вр. ал. 1, б.а и б. е, вр. чл. 2, ал. 2 НК и по чл. 321, ал. 3, пр. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 250, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК, приключило с оправдателна присъда, ведно със законните лихви върху тези суми считано от 02. 04. 2014 г. /предявяване на иска/ до окончателното им изплащане, както и сумата 156, 26 лв. разноски по делото, като искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата между сумите 24000 лв. и 45000 лв.
Съдът е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, и е доказан по основание.
Установено е, че по отношение на ищеца е било предявено, повдигнато и поддържано обвинение за две извършени престъпления от общ характер – по чл. чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 242, ал. 4, вр. ал. 1, б.”а” и б. „е”, вр. чл. 2, ал. 2 НК и по чл. 321, ал. 3, пр. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 250, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК, за периода 01. 10. 2003 г. – 25. 01. 2012 г., като същият първоначално бил задържан 24 часа, за периодите 2. 10. 2003 г. – 23. 02. 2006 г. и 12. 06. 2006 г. – 01. 12. 2009 г. по отношение на същия били взети мерки за неотклонение „парична гаранция 15000 лв.” и „парична гаранция 5000 лв.”, от 23. 02. 2006 г. до 12. 06. 2006 г. – „домашен арест”, от 01. 12. 2009 г. до приключване на наказателното производство – „подписка”, а за периода 7. 10. 2003 г. – 28. 02. 2011 г. му е била наложена забрана да напуска пределите на България. Наказателното производство е приключило с влязла в сила на 25. 01. 2012 г. оправдателна присъда от 01. 12. 2009 г. по НОХД № С-140/2005 г. на СГС, НО, 24 с
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил обстоятелствата от значение за същото: продължителността на периода, през който срещу ищеца е било повдигнато и поддържано обвинение в извършени престъпления от общ характер – 8 години и 4 месеца /от 01. 10. 2003 г. до 25. 01. 2012 г./, броя и тежестта на престъпленията, в извършването на които е бил обвинен и впоследствие оправдан ищецът – две тежки престъпления от общ характер по смисъла на чл. 93, т. 7 НК /по чл. чл. 253, ал. 4, вр. ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 242, ал. 4, вр. ал. 1, б.”а” и б. „е”, вр. чл. 2, ал. 2 НК и по чл. 321, ал. 3, пр. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 250, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК, обстоятелството, че заради обвинението същият е бил задържан 24 часа, 4 месеца е бил под домашен арест, 7 години и четири месеца му е било забранено да напуска пределите на страната;г/. възрастта на ищеца и социалния му статус към започване на наказателното преследване и заеманата от него длъжност , данните по делото за конкретно изживените от него емоционални страдания и интензитета им – установено е , че преди повдигане на обвиненията ищецът бил контактен и жизнен, а в резултат на обвиненията започнал да страни от приятелите си, не искал да контактува с никого, изпаднал в депресия, изпитвал страхове, дразнел се от най-малкия шум;е/. влошеното психично състояние на ищеца в резултат от воденото наказателно производство – през март 2012 г., след проведен преглед при психиатър, било установено, че същият страдал от генерализирана тревожност с няколкогодишна давност на психичното разстройство, развитието на което заболяване се свързва с преживявания от ищеца хроничен стрес, без данни за хронифициране на заболяването или развитието на усложнения, влошено здравословно състояние на ищеца от повдигнатите обвинения – влошаване на захарния диабет и артериалната хипертония /диагностицирани преди привличането на ищеца като обвиняем/, реализиран след 2006 г. миокарден инфаркт, влошаването на заболяването парадонтоза, довело до изпадане зъбите на ищеца и обстоятелството, че няма данни делото да е придобило медийна известност заради действия на служители на Прокуратурата на Република България. Съдът е приел, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не следва да се обсъжда направеното от Прокуратурата на Република България с въззивната жалба възражение за причиняване на твърдяните от ищеца неимуществени вреди и от воденото срещу него, едновременно с процесното, и друго наказателно производство, приключило с осъдителна присъда – с присъда от 10. 05. 2010 г. по НОХД № 1707/2007 г. на СГС, влязла в сила на 20. 02. 2012 г., същият е бил признат за виновен в това, че в периода 15. 11. 2000 г. – 21. 05. 2001 г., в условията на продължавано престъпление, като управител на фирма е присвоил чужди пари с левова равностойност 357924, 96 лв. , поверени му да ги управлява и, на основание чл. 202, ал. 2, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което наказание е отложено за срок от пет години на основание чл. 66, ал. 1 НК, за което към въззивната жалба е била приложено и свидетелство за съдимост от 26. 05. 2015г. Обсъждането на това възражение и на описаното писмено доказателство би било недопустимо, съгласно чл.чл. 133, 147 и 266, ал. 1 ГПК, тъй като възражението не е направено в срока по чл. 131 ГПК и доказателството не е представено в съответните преклузивни срокове при първоинстанционното разглеждане на делото
Съдът е счел, че сумата 24000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от водено срещу ищеца, в периода 01. 10. 2003 г. – 25. 01. 2012 г. незаконно наказателно преследване е справедлив размер.
Със същото решение съдът е присъдил и сувата 15000 лв. обезщетение за имуществени вреди от водено срещу ищеца, в периода 01. 10. 2003 г. – 25. 01. 2012 г. Незцаконно наказателно преследване.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят Прокуратурата на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното прилагане принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД и за критериите при определяне справедливо обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Позовава се на т.1 ППВС4/68г., т.3 и 11 ТР№3/2005г. ОСГК на ВКС, т.19 ТР№1/2001г. ОСГК на ВКС. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Представя решение от 15.07.2013г. по гр.д.№1179/2012г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, решение от 10.05.2012г. по гр.д.№489/2011г., ІV г.о. на ВКС, което посочва, че следва да се вземе предвид тежестта на повдигнватите обвинения, решение от 05.04.2012г. по гр.д.№593/2011г., ІV г.о. на ВКС в същия смисъл и решение от 05.03.2012г. по гр.д.№170/2011г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице соченото от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от него въпроси , но само в частта относно присъденото обезщетение за неимущестеви вреди от незаконно наказателно преследване. По въпросите за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното прилагане принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД и за критериите при определяне справедливо обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване съдът е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС.
По отношение на решението в частта му относно присъденото обезщетение за имуществени вреди от незаконното наказателно преследване Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не са налице оснавония за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е формулирал правен въпрос от значение за спора в тази му част, който да сочи за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1и 2 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение от решение от 13.01.2016г. по гр.д.№4028/2015г. на АС София, в частта му , с която е уважен иск с правно основание чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ и е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24000 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.04.2014г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото решение в останалата му част.
Делото да се докладва да на Председателя на ІV г.о. на ВКС за наслочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: