О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
София,07.05.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на трети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1191 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Е. Е. срещу решение № 156/07.07.2011 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ по в.т.д. № 269/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Варненски окръжен съд /В./ е сезиран с искове от [фирма] срещу [фирма] за връщане на платена продажна цена, съгласно споразумение от 19.11.2009 г. към договор за извършване на строителство и предварителен договор за продажба и договорена неустойка за забава. Исковете са частично уважени от В. – съответно за 15960 евро с левова равностойност 31214.05 лв. и 1696 евро с левова равностойност 3317.09 лв. договорена неустойка за забава със законните последици. До пълния предявен размер претенциите са отхвърлени. В уважената част решението на В. е обжалвано и е потвърдено от ВАС. ВАС е приел, че страните са сключили договор за строителство, като с последващо споразумение от 23.03.2009 г. са прекратили договорните си отношения и са уредили връщане на дължимите суми по договора в определени срокове. С последващо споразумение от 19.11.2009 г. е удължен срока от предходното споразумение като е уговорена и неустойка за забава при неизпълнение. Именно с оглед на изпълнението на последното споразумение са предявени исковете по настоящото дело, като ВАС е възприел доводите на В., че споразумението от 19.11.2009 г. представлява спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД. Изложени са съображения от ВАС за неоснователност на доводите на въззивника [фирма] /сега касатор/ във връзка с тълкуване на споразумението, което тълкуване, според ВАС, не намира опора в текста на спогодбата, нито в основните принципи, регламентирани в закона.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а излага доводи за неправилност на въззивното решение, свързани с приетото от ВАС относно второто споразумение от 19.11.2009 г. и неговото действие между страните, както и срока на поетите задължения по него. Излага и доводи във връзка с приложението на чл.20 ЗЗД относно тълкуването на действителната воля на страните, инкорпорирана в обвързващите ги договори.
Законодателят разграничава основанията по чл.280 ГПК и тези по чл.281 ГПК, както и последователността на произнасяне по тях. Преценката на събраните по делото доказателства е част от правораздавателната дейност на съда и допуснатите от него в тази връзка грешки биха били основание за касационно обжалване /чл.281 ГПК/, но не могат да бъдат реализирани едновременно и като основание за допускане на касационен контрол /чл.280 ГПК/. В този смисъл доводите на касатора, които дори не сочат на грешки на ВАС, а изразяват желание и искане на страната за ново разрешение на спора в съответствие с искания от нея резултат, а не с оглед представените по делото доказателства и закона, не представляват въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито мотивират наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Позоваването на законовите разпоредби на чл.280 ал.1 т.3 ГПК само по себе си не е основание за приложението им.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани и няма данни да са направени пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 156/07.07.2011 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. № 269/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.