О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
София, 09.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 03.06 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 268 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ,Т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от “Т” А. гр. С. против решение №318 от 02.12.2008 год. по в.гр.д. №414/2008год. на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение №78 от 30.ІV.2008 год. по гр.д. №41/2007 год. на Л. окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против ЕТ”К” гр. Л. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата над 610 лв. до пълния предявен размер от 49 500 лв., представляваща претендираното от дружеството ищец обезщетение за ползване на част от собствения му магазин за нехранителни стоки. Тази част е била закупена от ответника ЕТ”К” гр. Л. по силата на сключен с А. за приватизация на 05.11.1998 год. приватизационен договор за закупуването й като обособена част по смисъла на чл.35 ЗППДОбП, отм. и преустроена в самостоятелно помещение, откогато е и владяно от него. Касаторът-ищец е претендирал обезщетение за периода от сключване на приватизационния договор- 05.11.1998 год. до настоящия момент- 05.02.2007 год. Приватизационният договор е обявен за нищожен с решение №18 от 29.02.2004 год. по гр.д. №386/2003 год. Габровския окръжен съд, оставено в сила с решение №200 от 14.06.2005 год. по в.гр.д. №120/2005 год. на Великотърновския апелативен съд, оставено в сила с решение №786 от 03.10.2006 год. по т.д. №309/2006 год. на Върховния касационен съд, ІІ Т. О. С договор за наем от 14.01.2004 год. ответникът ЕТ”К” гр. Л. е отдал под наем процесното помещения на трето лице- Е. “Г” с наемна цена 150 лв. месечно. При една и съща безспорна фактическа обстановка и двете съдебни инстанции са приели, че искът за претендираното обезщетение за ползване на имота с правно основание чл.59 ЗЗД е основателен за периода след 03.10.2006 год., откогато, след постановяване на решението на ВКС, е настъпил окончателният стабилитет на обявената нищожност на приватизационния договор, сключен от ответника. Дължимото от него обезщетение, поради неоснователното му обогатяване, е определено съобразно размера на получения от него наем по силата на сключения на 14.01.2004 год. с трето лице наемател- Е. “ Г. Г. Г. ” наемен договор и е присъдено за периода от 03.10.2006 год. до 05.02.2007 год. в размер на 610 лв. За тази сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване иска, исковата претенция е уважена, като в тази си част първоинстанционното решение е влязло в сила.
Касаторът “Т” А. гр. С. твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Навежда довода, че липсата на основание по смисъла на чл.59 ЗЗД е възникнала от дата на сключване на приватизационния договор на ответника- 05.11.1998 год., откогато той ползва имота, а не от момента, когато този договор с решение №786 от 03.10.2006 год. по т.д. №309/2006 год. на Върховния касационен съд, ІІ Т. О. окончателно, със сила на пресъдено нещо е обявен за нищожен П. , че обедняването на ищеца не може да се свързва с обогатяването на ответника, изразяващо се в получавания от него наем от трето лице. Твърди, че ответникът е недобросъвестен владелец, поради което дължи връщане на всички получено от имота/ арг. от чл.73 ЗС във вр. с чл.59 ЗЗД/.
Като основания за касационно обжалване сочи разрешени два съществени материалноправни въпроси:1/ От кога става изискуемо вземането за обезщетение за неоснователно обогатяване за сметка на другиго- от датата на обявяване за нищожно на основанието, на което ответникът държи вещта, или с обратна сила от момента на отпадане на това основание и 2/Как следва да се определи размерът на претендираното обезщетение- чрез размера на наема, получен от ответника по сключения от него с трето лице наемен договор, или на базата или пазарната цена за отдаване под наем на процесните помещения. Подържа, че тези два съществени материално правни въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и в подкрепа на доводите си представя ТР №12-69-ОСГК, решение №1615 от 09.05.1996 год. ІV Г. О. и ТР №82-1975 ОСГК.
Ответникът оспорва касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение ще следва да се допусне до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основното водещо основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол е разрешаването на съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Сочените от касатора два съществени материалноправни въпроси са въведени от него чрез основанието и петитума в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда. Въпросът от кой момент възниква правото на собственика да търси обезщетение от държателя на вещта, дали от момента, откогато е започнал да държи вещта или от момента на установяване нищожността на основанието, на което я държи, и дали констатираната със съдебното решение нищожност на приватизационната сделка не заличава с обратна сила правото на държателя да ползва вещта, поради което дължи на собственика обезщетение изначало от момента на лишаването му от ползването на вещта, е съществен материалноправен въпрос. Възприемането на липсата на основание да се претендира имуществената облага от неоснователното обогатилия се като първоначално съществуваща, а не с оглед на отпадане на основанието впоследствие, е разрешено от Великотърновския апелативен съд в противоречие с практиката на ВКС, на която се позовава касаторът. В решение №1615 от 09.05.1996 год. на ІV Г. О. е застъпено становището, че претенцията за неоснователно обогатяване срещу ползвателя на имота става изискуема след отпадане на основанието на държането на имота.
Въпросът за базата, на която следва да се определи размерът на облагодетелстването на ответника също представлява съществен материалноправен въпрос. Изчисляването на размера на неоснователното обогатяване на ответника не чрез спестената от него евентуалната пазарната наемна цена за процесното помещение, а чрез наема, който той е получил като граждански плод, са обусловили правните изводи на съда. Този въпрос също е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата, застъпваща, че размерът на дължимото обезщетение трябва да се определя съобразно конкретно дължимия наем.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №318 от 02.12.2008 год. по в.гр.д. №414/2008год. на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение №78 от 30.ІV.2008 год. по гр.д. №41/2007 год. на Л. окръжен съд.
УКАЗВА на касатора “Т” А. гр. С. да представи доказателства в едноседмичен срок за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС на основание чл.18, ал.2, т.2 от Т. за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 977.62 лв.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на П. на І Т. О. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: