О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
София 26.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1899 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. К. Т. чрез адв. К срещу решение № 517 от 13.07.09г.по в.гр.дело № 397/09г.на Врачанския окръжен съд,с което е обезсилено решение № 285/6.04.09г.по гр.дело № 2314/08г.на Добричкия районен съд и производството е прекратено.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е признал за установено,че ищецът И. К. Т. не следва да заплаща санкции,определени с протоколи № 406/11.06.03г.и №1/9.03.2007г.на „В”ООД-гр. Враца ,технически район Мездра.
За да обезсили решението и да прекрати производството по делото въззивният съд е приел,че ищецът няма правен интерес от предявяване на иска,защото от една страна не е изчерпан административният ред,предвид в чл.40 от Наредба № 4 от 14.09.04г.за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн. ДВ,бр.88 от 8.10.04г./ за възражение срещу определеното заплащане на изразходваното количество вода,а от друга страна няма и данни по делото за фактуриране на водата и възникване на конкретно задължение за ищеца към ответното дружество.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Приложното поле на тази хипотеза обхваща противоречие между разрешенията по правен въпрос,дадени в обжалваното решение на въззивния съд и влязло в сила решение на друг съд,независимо от степента му в системата на съдебната йерархия. Посоченият въпрос относно правния интерес от водене на настоящото производство не е разрешен в противоречие със съдебната практика. Недопустим е установителен иск за факти,които законът не е въздигнал изрично в предмет на установителен иск. Това е така защото всеки факт,релевантен за гражданско правоотношение,може да бъде проверен и установен по повод на делото относно това правоотношение. В случая изводът на въззивния съд,че ищецът няма правен интерес да установи,че не дължи плащане на санкции по процесните протоколи след като няма данни за установено по вид и размер задължение на Т. към „В”О. гр. В., е съобразен с трайната съдебна практика. Приложените решения на състав на ІV г.о. на ВКС и на СГС са неотносими, тъй като не касаят идентичен казус.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК- решен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Законовият текст е въпроизведен бланкетно,без обосноваване как разрешението,възприето от въззивния съд на правен въпрос от значение за изхода на спора влиза в конфликт с точното приложение на закона и е от значение за развитие на правото.
Оплакванията за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост биха могли да се квалифицират като касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 517 от 13.07.09г.,постановено по в. гр.дело № 397/09г.на Врачанския окръжен съд по жалба на В. В. М.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.