О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
гр.София, 30.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 288 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Д. А. , Р. Д. П. и Д. М. Т. срещу решение № 336 от 30.07.2008 г. по в.гр.д. № 8 от 2008 г. на Великотърновския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 280 от 26.11.2007 г. по гр.д. № 391 от 2007 г. на С. районен съд за уважаване на предявения от З. М. Я. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението върху ? ид.ч. от имоти с № 0* и № 0* по плана за земеразделяне на землището на с. Б. С. и за отменяне на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ на нотариални актове № 17 и № 18 от 09.10.2001 г. в частта им за дарение на ? ид.ч. от тези имоти.
Касаторите твърдят, че решението на Великотърновския окръжен съд е необосновано и незаконосъобразно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване сочат чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Считат, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същественият процесуален въпрос бил може ли при решаването на делото съдът да излиза извън пределите на искането в исковата молба и има ли право да изменя това искане по свое разбиране, като присъжда на практика „плюс петитум”. Материалноправният въпрос, по който се произнесъл съда, бил дали е основателен иск за собственост срещу трето добросъвестно лице, което владее имота на законно основание, без исковата молба срещу неговия прадводател да е била вписана и преди решението по иска срещу неговия праводател да е влязло в сила.
В писмен отговор ответницата З. М. Я. оспорва жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допустимост на касационното обжалване е налице, когато няма законодателна уредба по съществения за делото въпрос, което налага приложението на правото или на закона по аналогия, или когато приложимата към конкретния спор материалноправна или процесуалноправна норма е непълна или неясна и по нея няма практика на ВКС или тази практика се нуждае от коригиране. Именно липсата на изрична законодателна уредба или неяснотата на тази уредба налага произнасянето на ВКС.
В случая, по посочения от касаторите процесуален въпрос /може ли при решаването на делото съдът да излиза извън пределите на искането в исковата молба и има ли право да изменя това искане по свое разбиране, като присъжда на практика „плюс петитум”/ има ясна и пълна правна уредба /чл.2, ал.2 от ГПК /отм./ и аналогичната разпореба на чл.6, ал.2 от новия ГПК, установяващи принципа на диспозитивното начало в гражданския процес/ и трайна и последователна практика на ВКС, според които съдът се произнася само по предявения от ищеца иск. В случая този въпрос е решен от въззивния съд в съответствие със закона и със съдебната практика, като правилно искането на З. Я. в исковата й молба за осъждане на ответниците да й отстъпят собствеността и да й предадат владението върху 1/2 ид.ч. от спорните имоти е квалифицирано от съда като иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Другият посочен от касаторите въпрос /дали е основателен иск за собственост срещу трето добросъвестно лице, което владее имота на законно основание, без исковата молба срещу неговия праводател да е била вписана и преди решението по иска срещу неговия праводател да е влязло в сила/ също не се нуждае от тълкуване и произнасяне от ВКС, тъй като по него има ясна и пълна законодателна уредба /разпоредбите на чл.114 от ЗС за действието на вписването на исковата молба спрямо трети неучастващи като страни по делото лица, чл.121, ал.3 и чл.220, ал.1 от ГПК /отм./ и аналогичните разпоредби на чл.226, ал.3 и чл.298, ал.2 от новия ГПК за действието на съдебното решение спрямо правоприемниците на страната по делото/ и трайна и последователна практика на ВКС. Освен това, този въпрос не е съществен за настоящото дело, тъй като искът е уважен поради това, че ответникът Д. Т. не е бил собственик на процесните ? ид.ч. от двата имота и поради това не е можел да прехвърли тези части от имотите на дъщерите си Л. А. и Р. П. , а не поради това, че решението по гр.д. № 492 от 2000 г., постановено по предявен от З. Я. срещу Д. Т. иск за собственост, може да се противопостави на правоприемниците на Т. Л. А. и Р. П.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 336 от 30.07.2008 г. по в.гр.д. № 8 от 2008 г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.