О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
София 13.03.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 6594 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Й. М. чрез адв.А. Ж. срещу решение от 4.04.13г.по гр.дело № 2535/13г.на Софийски градски съд.С него е потвърдено решение от 15.07.11г.по гр.дело № 50353/09г.на Софийски районен съд,33 състав в частта,с която е признато за установено по искове с правно основание чл.124 ал.1 вр.с чл.415 ал.1 ГПК,че М. Й. М. дължи на [фирма] сумата 4156.39 лв – стойност на топлинна енергия за периода м.09.04г.-м.04.08г.за топлоснабдяван имот в София,ЖК”Л.” бл. вх. ап. ,ведно със законната лихва,считано от 29.06.09г.,както и сумата 829.34 лв – лихва за забава за периода 1.11.04г.- 27.01.09г.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Поддържа се,че процесуалният въпрос: чия е доказателствената тежест в процеса когато съдът е задължил страната по чл.190 ГПК,но тя е заявила,че документът не се намира в трето лице,което също е страна,но е привлечено своевременно от ищеца по делото, е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.
Формулираният в изложението въпрос не е конкретизиран и не става ясно кой документ визира жалбоподателят и какво е значението му за изхода на спора.Не е обосновано и на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Съгласно ТР № 1/19.02.10г.правният въпрос е от значение за точното прлилагане на закона,когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото – когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Тези предпоставки не са налице. Разпоредбите на чл.190 ГПК и на чл. 161 ГПК /обн. в ДВ бр. 59/2007 г./, аналогични на тези по чл.152 ГПК и по чл. 128, ал. 2 от отменения ГПК от 1952 г., предвиждат задължение за страната да представи документ и процесуална възможност за съда с оглед на конкретните обстоятелства по делото да приеме за доказани определени факти, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.По приложението им има трайна практика в смисъл,че прилагането на неблагоприятните последици по чл. 161 ГПК предпоставя процесуални действия или бездействия на страната, в резултат на които делото не може да бъде попълнено с относими доказателства, необходими за установяване на релевантни за правния спор факти.Отказът на съда да приложи последиците на чл. 161 ГПК произтича от преценката на конкретните обстоятелства по делото в рамките на предоставената му от процесуалния закон правораздавателна власт. Правилността на тази преценка подлежи на проверка в производството по чл. 290 и сл. от ГПК, но не може да бъде ревизирана по повод на основанията за допускане на касационно обжалване, каквато цел преследва касаторът с поставянето процесуалноправния въпрос
В касационната жалба бланкетно са посочени и трите основания по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК без да е посочен правен въпрос,разрешен от въззивния съд.Не е приложена и съдебна практика за да обоснове основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 4.04.13г.,постановено по в.гр.дело № 2535/13г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.