4
гр. д. № 5517/2016 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 348
София, 15.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 5517/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. М. Д. е подала касационна жалба срещу решение № ІІІ-97 от 19.07.2016 г. по гр. д. № 1031/2016 г. на Бургаски окръжен съд. С решението е потвърдено решение 487 от 16.03.2016 г. по гр. д. № 1091/2015 г. на Бургаски районен съд, с което е допуснато извършване на делба на съсобствени между касаторката и М. П. Д., нейн баща, и Т. Д. и А. Д., нейни сестра и брат, имоти (12 на брой), като квотите в съсобствеността, възникнала за преживелия съпруг на основание прекратена СИО и наследяване, а за останалите съделители на основание наследяване, са определени след като е прието за установено, че направеният отказ от наследство от М. Д. е недействителен, поради извършено преди това приемане на наследството с конклудентни действия.
Допускането до касационна проверка на въззивното решение се иска по разрешения от съда въпрос, преформулиран от съда съобразно правомощията му, разяснени в т. 1 от ТР №1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, относно това: – действията, с които се приема наследството, трябва ли да са недвусмислени и да е налице намерение за приемането му. Поддържа се, че той обосновава основанията по чл. 280, ал.1 т. 1-3 ГПК, без това да е мотивирано. Представени са решение № 395 от 04.11.2010 г. по гр. д. № 309/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 596 от 12.06.1991 г. по гр. д. № 353/1991 г. на ВКС, І г. о.
Ответниците по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, състав на І г. о. , за да се произнесе взе предвид следното:
От фактическа страна е установено, че страните са наследници на Д. Д., починала на 23.11.2010 г. Касаторката е предявила иск за делба на останалите след смъртта на наследодателката недвижими имоти, част от които са придобити в режим на СИО. Поддържала е, че съделителят М. П. Д., неин баща и съпруг на наследодателката, е направил отказ от наследството на съпругата си, вписан в особената книга на Бургаски районен съд на 01.12.2010 г., поради което неговият дял от съсобствените имоти следва да бъде определен при съобразяване последиците на това волеизявление.
Ответникът по иска М. Д. и останалите съсобственици са оспорили валидността на отказа, като са поддържали, че преди вписването му, Д. е извършил действия по мълчаливо приемане на наследството. Едно от тях е разпореждане с движима вещ – фризер, а второто е приемане на сума, която наследодателката е била дала в заем на лицето С. Н..
От показанията на свидетеля Н. се установява, че в края на 2009 г., м. септември или октомври, е получил от наследодателката Д. Д. сумата от 2500 лв. на заем, която тя изтеглила от банка. За да му даде поискания заем, тя го е помолила да я закара до банката, което той е направил със собствения си автомобил. Свидетелят е останал с впечатление, че сумата е изтеглена от банка Д. – Бургас, но не е категоричен в това, тъй като е бил помолен да закара наследодателката до центъра на града, където е останал да я чака. След като е изтеглила сумата, тя ме у предоставила заема и той я е върнал до дома й. След като е разбрал за смъртта й е върнал заема на съпругът й М., с когото са се видели на събиране на близки приятели по повод смъртта на съпругата му на третия ден от това събитие. Заявил, е че никой от близките й не е знаел за този заем, както и че не е давал разписка за него, тъй като с наследодателката са се познавали от 40 години, а със съпругът й са служили заедно в казармата и са си имали доверие.
По делото е разпитан и свидетелят К. А., който е установил, че три дни след смъртта на съпругата му М. е поканил приятели за да я поменат и тогава го е помолил да отидат на следващия ден до [населено място] и да му помогне да натоварят един фризер, тип ракла, който се намирал там в мазето към апартамента му. Тази вещ е била продадена на лицето Д. М.. Свидетелят няма възприятия за цената, на която е продадена вещта. Категоричен е, че това е станало на четвъртия ден от смъртта на съпругата на Д., тъй като на третия са се били събрали, както е обичая да почетат паметта й и тогава са се уговорили да му помогне.
Съдът е обсъдил така установените факти и въз основа на тях е приел, че разпореждането с движима вещ от наследството и получаване на сумата от заема, за което той не е уведомил останалите наследници, съставляват действия по приемането на наследството. От това е намерил, че направеният отказ от него след извършване на тези действия, не е породил желаните правни последици, тъй като е недействителен.
Касаторът поддържа, че извършените действия от преживелия съпруг не установяват по безспорен начин намерението му да приеме наследството. Получаването на сумата, предоставена по договор за заем от наследодателката, е действие на управление на наследството, а не на приемането му. По отношение на разпореждането с движимата вещ се поддържа, че не е установено по категоричен начин, че е част от наследството.
Поставеният въпрос не обуславя основание за допускане на касационна проверка.
Мълчаливо приемане на наследството е налице, когато действията, извършени от наследника, несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството, а също и които той не би имал право да извърши, ако няма качеството на наследник. В случая получаването на сумата, която наследодателката е била дала в заем, е действие, което той не би имал право да извърши, ако нямаше качеството на наследник на заемодателя, а и длъжника по договора не би предприел. Разпореждането с движимата вещ също е обусловено от тази предпоставка. По делото не са ангажирани доказателства за установяване, че вещта не е била придобита от съпрузите по време на брака им.
Съдът е извършил преценка на установените обстоятелства, от които е направил обоснован извод за мълчаливо приемане на наследството в съответствие със задължителната практика, формирана в т. 6 на ПП ВС на РБ № 4/64 г. Не е в подкрепа на поддържаната от касаторката теза позоваването на решение № 395 от 04.11.2010 г. по гр. д. № 309/2010 г. на ВКС, ІІ г. о. В него е прието, че вземането на движими вещи от дома на родителите, които са и наследодатели, е действие по приемане на наследството, тъй като то не е двусмислен акт. Не е установено и не е поддържано, то да е извършено с цел различна от обичая, изразяващ се в приемане на наследството.
Направените от въззивния съд изводи са в същия смисъл – приемането на сума в изпълнение на задължение по договор за заем и разпореждане с движима вещ, част от останалото наследство, са действия, извършени от наследник и предполагащи намерение за приемане на наследството.
В обобщение поставеният въпрос не обуславят основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторката ще бъде осъдена да заплати на ответниците по касация М. П. Д., Т. М. Д. и А. М. Д. направените от тях разноски за касационното производство за правна помощ, установени с договор за правна защита и съдействие от 28.11.2016 г., сключен с адв. В. В. от АК-Бургас, възлизащи на сумата 1000.00 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-97 от 19.07.2016 г. по гр. д. № 1031/2016 г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА М. М. Д. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на М. П. Д., Т. М. Д. и А. М. Д. всички от [населено място], [улица], вх. А, ет. 3, ап. 8 сумата 1000.00 (хиляда) лв., разноски за касационното обжалване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: