ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 348
София, 16. април 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 842 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 352/21.11.2018 на Врачанския окръжен съд по гр. д. № 552/2018, с което е потвърдено решение № 10/23.01.2018 на Оряховския районен съд по гр. д. № 645/2017, с което са уважени предявените исковете за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът Кметство – [населено място], представляван от адв. Р. М. от ВАК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта пред въззивната инстанция на доказателства, които не са допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответницата по жалбата М. А. И., представлявана от адв. М. Д. от ВАК, я оспорва, като неоснователна и счита, че повдигнатият въпрос е решен в съответствие с практиката на ВКС и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Претендира направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „Главен специалист“ по безсрочен договор, като със заповед № 30/07.08.17 на кмета трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, т. 9 КТ, поради невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена трудоспособност, във връзка с издадено решение на ТЕЛК № 1168/21.04.16, с което й е призната 74% трайна намалена трудоспособност, поради заболяванията й, с водеща диагноза „Биполярно афектно разстройство“, което заболяване води до невъзможност да изпълнява възложената й работа, за което е представено и становище на ТЕЛК № 17/28.07.17 и поради липса на друго работно място подходящо за здравословното състояние на ищцата. Въззивният съд е приел, че в случая в представеното експертно решение не са определени здравните противопоказания за изпълнявана от ищцата длъжност, нито е посочено, че конкретното й състояние поражда невъзможност да изпълнява възложената й работа, а писмото на председателя на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. Рилски“ е ирелевантно, доколкото еднолично лекар-член на ТЕЛК няма правомощия да изследва въпросите, свързани с наличието на здравни противопоказания за изпълнение на възложената работа и тяхното отражение с оглед конкретното здравословно състояние на служителя, който я изпълнява. Изложени са съображения, че това са правомощия на колективен медицински орган, какъвто е ТЕЛК и непълнотата на решението на ТЕЛК води до невъзможност да се прецени дали е налице посоченото в заповедта основание по чл. 325, т. 9, пр. 2 от КТ. По отношение на представеното с въззивната жалба писмо № 31/07.02.18, подписано от членовете на ТЕЛК въззивният съд е приел, че съгласно чл. 266 ГПК, същото не следва да бъде прието, а дори да бъде прието същото е съставено след издаване на процесната заповед за уволнение № 30/07.08.17 г., след влизане в сила на решение на ТЕЛК № 1168/21.04.16 г. и след постановяване на първоинстанционното решение. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че към момента на издаване на заповедта за уволнение на служителя е липсвала една от кумулативните предпоставки за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 325, т. 9 от КТ, поради което уволнението като незаконно следва да бъде отменено и предвид основателността на иска за отмяна на уволнението, като основателни и доказани са уважени и обусловените искове за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, както и за заплащане на обезщетение поради незаконното уволнение.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият въпрос не обуславя изхода на делото. Правнорелевантният момент към, който следва да се преценява законността на уволнението – съществувало ли е потестативното право на работодателя и надлежно ли е упражнено то, е връчването на заповедта за уволнение или предизвестието за това.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 352/21.11.2018 на Врачанския окръжен съд по гр. д. № 552/2018.
Осъжда Кметство – [населено място] да заплати на М. А. И. от [населено място] сумата в размер на 600 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.