3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
София, 16.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 2073/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
В. Я. К., действащ чрез своя процесуален представител адв. Хр. Г., е обжалвал определение от 20.12.2013 г. по в.гр.д. № 7890/2013 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение № 7646 от 15.11.2013 г. в частта за разноски, с която на основание чл. 78, ал.3 ГПК В. К. е осъден да заплати на Х. К. сумата 3 000 лв., представляващи направените във въззивното првоизводство разноски за адвокатска защита. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че правото да се иска изменение на постановеното решение в частта за разноските е самостоятелно право, което не е обвързано по никакъв начин от действията на страните по време на разглеждане на делото, по което е постановено решението. Според жалбоподателя становището, според което възражението за прекомерност на адвокатското възнагражение не може да се прави за пръв път с молбата за изменение на решението в частта за разноски, означава отказ от разглеждане на спора за разноски и съставлява нарушение на принципа за дължимост на защита и съдействие от страна на съда, който е регламентиран в ГПК.
Ответникът Х. К. изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да остави без уважение молбата на жалбоподателя В. К. за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното въззивно решение в частта за разноските, въззивният съд е приел, че тя е мотивирана с възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, което не е било заявено своевременно. Искането за присъждане на разноски е било направено от ответника във въззивното производство в подадения от него отговор на въззивната жалба, към който са били представени списък на разноските и доказателства, че същите са реално заплатени. До приключване на устните състезания във въззивната инстанция жалбоподателят В. К. не е направил възражение за прекомерност.
Обжалваното определение е правилно.
Въпросът за прекомерност на адвокатското възнаграждение не може да бъде повдиган служебно от съда. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, която регламентира правомощието на съда да намалява адвокатското възнаграждение до минималния размер, посочен в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не предвижда такава възможност. Напротив – законът изрично сочи, че това правомощие може да бъде упражнено по искане на насрещната страна, което обаче, за да бъде разгледано, следва да е направено своевременно.
Съгласно чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По аргумент от чл. 80 ГПК искането за присъждане на разноски може да бъде направено най- късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, до който момент най- късно страната може да представи и списък на разноските и доказателства, че са платени. Това е последният етап от разглеждане на делото, до който страната може да релевира и възражението си прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски градски съд, постановено на от 20.12.2013 г. по в.гр.д. № 7890/2013 г., с което е на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на В. Я. К. за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по същото дело въззивно решение в частта за разноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: