O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
София, 17.10.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 627 /2012 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 64517/ 14.06.2012 година на Р. Р. И. от [населено място] , чрез адв. Е. Ф.- САК срещу въззивно Решение Nо 3017 от 04.05. 2012 година по гр.възз.д. Nо 1762/2012 год. на Софийския градски съд , с която е потвърдено Решение Nо 1- 44-104 по гр.д.Nо 22806/2010 година на Софийския РС.
С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощието на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на районния съд , с което е уважен заявения от Р. И. И. и Л. И. К. срещу Р. Р. И. иск за признаване правото на собственост, придобито на основание чл. 225 ЗЗД, на ? идеална част от недвижим имот находящ се в [населено място], С. о. , м.”Л.”, обозначен по скица като парцел * кв. 49 [населено място], съгласно ПУП, одобрен 2008 г. целият с площ 915 кв.м. и предаване на владението , на основание чл. 108 ЗС, както и е отменен НА Nо */2004 год. на основание чл. 537 ал.2 ГПК.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение в обжалваната част е неправилно, като постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото, материалния закон- чл. 79 ал.1 ЗС и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се обосновава с тезата , че по въпроса длъжен ли е въззивния съд да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да основе решението си на доказаните факти , въззивният съд се е произнесъл в нарушение на т. 19 на ТР1 /04.01.2001 година на ОСГК на ВКС .
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация, с която се заявяват възражения за недопускане на касационното обжалване поради лиса на основания за това – липса на изведен конкретен обуславящ изхода на спора правен въпрос, както и се развиват доводи за неоснователност на касационната жалба при евентуално допускане на касационното обжалване. Претендират се разноски за касационното производство.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но с оглед на данните за данъчната оценката на спорния недвижим имота – л. 13 и изрично посочената от ищеца цената на защитимото вещно право от 2428.90 лв., следва , че касационната жалба е процесуално недопустима,, поради цената на заявения и разгледан граждански иск за собственост по чл. 108 ЗС – под 5 000 лв.
По делото на – л.13 от производство пред районен съд е представено Удостоверение за данъчната оценка изх. Nо 1043/13.04.2010 година на недвижимия имот с обозначена стойност от 2 428.90 лв. Ищците по делото са заявили иска си за собственост на ? идеална част от имота , но посочвайки цената на целия от 2 428.90 лв.
При тази данъчна оценка на вещното право , съгласно действащите към датата на предявяване на иска правила на чл. 68 и 69 ГПК, следва , че исковия процес касае гражданско правен спор за вещно право с цена под минимално определения с чл. 280 ал.2 ГПК /ДВ. изм. бр.100/2010 г./ праг за допустимост на касационното обжалване от 5000 лв. , поради което касационната се явява процесуално недопустима.
На основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира , че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба , се върне на касатора.
По направеното искане на ответниците по касация Р. И. И. и Л. И. К. за присъждане на разноски. Искането е направено своевременно с отговора на адв. М. Б. –САК на касационната жалба, представени са безспорни писмени доказателства за заплатен адвокатски хонорар / Договор за правна защита и съдействие Nо 0204682/ 24.07.2012 година / в размер на сумата 1000 лв. / хиляда лева/, поради което и на основание чл. 78 ал.3 и ал.4 ГПК и чл. 81 ГПК искането следва да бъде уважено за посочената сума.
По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА касационното производство, образувано по касационната жалба вх. Nо 64517/14.06.2012 година на Р. Р. И. от [населено място] , заявена чрез адв. Е. Ф.- САК срещу въззивно Решение Nо 3017 от 04.05. 2012 година по гр.възз.д. Nо 1762/2012 год. на Софийския градски съд , с която е потвърдено Решение Nо 1- 44-104 по гр.д.Nо 22806/2010 година на Софийския РС и
ВРЪЩА касационната жалба като процесуално недопустима, на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Р. И. от [населено място] ,с.Б.-П. [улица]Nо 29 с ЕГ Nо [ЕГН] да заплатят на Р. И. И. и Л. И. К., и двете от [населено място] сумата от 1000 лв. / хиляда лева/ , разноски по делото за адвокатска защита пред касационния съд, на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 и ал.4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС , в седмичен срок от съобщението до страната- касатор, по реда на чл. 274 ал.2 ГПК.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК на страната , имаща право на жалба да се изпрати препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: