2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
София, 17.04.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 368 по описа за 2018 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 7018 от 23.10.2017 година по гр.д. № 2953/2017 година на Софийски градски съд, постановено по иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК е прието за установено, че съществува вземане на ищеца [фирма], [населено място] по отношение на ответницата Н. П. С. – Д. от [населено място] за сумата 459,81 лева, съставляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от месец ноември 2012 г. до месец април 2014 г., както и за обезщетение за забава в размер на законната лихва от 65,05 лева. В решението е прието за установено, че ответницата е собственик на апартамент в [жилищен адрес] [жк], [населено място]; че сградата е в режим на етажна собственост и е топлоснабдена. В периода м.ХІ.2012 г. – м. ІV.2014 г. количеството на топлинна енергия за битово отопление и горещо водоснабдяване за апартамента на ответницата е била определяна служебно по реда на Наредбата за топлоснабдяването – количеството е било начислено в съответствие с определените служебно норми на потребление за имот, в който потребителят не е осигурил достъп до измервателните уреди. Прието е, че доставчикът е отчел ползвана за имота енергия в нарушение на правилата, уреждащи служебно начисляване на топлоенергията при неосигурен достъп от потребителя (чл. 13, ал.1, т.3 и чл. 41, ал.1, изр. посл. от Общите условия на „Топлофикация София), тъй като неосигуряването на достъп до имота не е констатирано с протокол, подписан от упълномощен представител на доставчика или топлопреносното предприятие и представител на етажната собственост. Прието е, че количеството действително изразходвана топлоенергия не може да бъде установено и от приетото по делото експертно заключение, съгласно което индивидуален отчет на измервателните уреди в обекта не е извършван. При така установените факти е прието, че ответницата като собственик на индивидуален обект в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост дължи само стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и за отопление на общите части на сградата (чл. 153, ал.6 ЗЕ), която за процесния период възлиза на 459,81 лева, както и обезщетение за забава при изпълнението на това задължение в размер на 65,05 лева. Искът за признаване дължимостта на вземането за неизплатена топлоенергия до размер на 4739,83 лева е отхвърлен като неоснователен. Отхвърлен е и акцесорният иск за обезщетение в размер на законната лихва до размер на 670,57 лева.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд в частта му, с която предявените искове за главница и лихви са отхвърлени за разликата до предявеният им размер е постъпила от [фирма].
Ответникът по касационната жалба Н. П. С. Д. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване предвид следното:
Съгласно чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е длъжен да изложи основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, които са посочване на материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда във въззивното решение, който въпрос да е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, с актове на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. И. от касатора въпрос следва да е от значение за решаващата воля на съда, а непосочването му само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009г. ОСГТК ВКС.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, представено от касатора [фирма] не е изведен правен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд, по който да се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, с актове на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Касаторът се е задоволил да посочи, че „решението на Софийски градски съд касае съществен материалноправен въпрос”, без да уточни самия въпрос. Въпрос не може да бъде изведен и от пълния текст на изложението, в което е направен теоретичен анализ що е съдебна практика и какъв е редът за уеднаквяването и от Върховния касационен съд, без да е посочено кой е въпросът, решен в противоречие с практиката или по кой правен въпрос съдебната практика се нуждае от уеднаквяване. Липсата на правен въпрос изключва допускането на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК. Решението е валидно и допустимо – постановено от надлежен съдебен състав в кръга на правораздавателната му компетентност, при наличие на процесуалните предпоставки и липса на процесуални пречки за разрешаване на материалноправния спор по съществото му, а оплакванията в касационната жалба не сочат за правен въпрос, очевидно обуславящ правилността на решението.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 650 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от В. К. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7018 от 23.10.2017 година по гр.д. № 2953/2017 година на Софийски градски съд, ІІ „г” въззивен състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Н. П. С. – Д. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 650 (шестстотин и петдесет) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: