О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
С.,21.09.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 357 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №289,постановено на 26.07.2010г. по ч.гр.д.№640/2010г. Софийският окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на С. Л. П. от[населено място] срещу разпореждане от 22.06.2010г. на РС-Елин Пелин,с което е оставен без разглеждане предявеният от него иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК и е върната искова молба вх.№572/26.05.2010г. по описа на Е. районен съд.
Определението е обжалвано от С. Л. П.,който поддържа,че същото е неправилно,тъй като е налице правен интерес от предявяването на иска – в исковата си молба е посочил конкретно имената на лицата,по отношение на които иска да му бъде признато правото на собственост върху процесния имот,които оспорват или евентуално не биха признали това негово право,като е налице и изявление,че тези лица оспорват спокойното му владение вкл. чрез третото лице С. Ц. С.. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,като твърди,че въпросът за допустимостта на предявяването на установителния иск с оглед изискването за наличие на правен интерес е решен в противоречие с практиката на ВКС.В подкрепа на поддържаната теза сочи решение №1349/2002г. на ІV ГО на ВКС и определение №338/2008г. на V ГО на ВКС.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускането й до разглеждане по същество по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
По смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища,в които съдът се е произнесъл по въпрос,решаван противоречиво от съдилищата,вкл. и в противоречие с решения на ВКС извън включващите се в предметния обхват на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
По въпроса за допустимостта на установителния иск за признаване право на собственост върху недвижим имот с оглед наличието на правен интерес в обжалваното определение е прието,че правен интерес от предявяване на иска в случая не е налице,тъй като според твърденията на предявилото иска лице липсва правен спор за принадлежността на правото на собственост с лицата,посочени като ответници,доколкото изрично ищецът е посочил,че никой не оспорва твърдяното от него право на собственост. Прието е,че предпоставка за допустимост на иска по чл.124, ал.1 ГПК е наличието на интерес от установяване на твърдяното право поради оспорването му или претендиране на отричано от ищеца право като при липса на правен спор с конкретни лица е налице друг ред за установяване на правото на собственост,а именно чрез снабдяване с констативен нотариален акт по реда на чл.587 ГПК след обстоятелствена проверка, а при отказ на нотариуса да извърши съответното нотариално удостоверяване същият подлежи на обжалване по реда на чл.577 ГПК.
Така изразеното от въззивния съд становище по поставения въпрос за наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск като предпоставка за допустимостта на исковото производство съответствува напълно на практиката на ВКС,вкл. на становището, изразено в посочените от жалбоподателя съдебни актове,в които е прието,че предявяването на установителен иск за признаване правото на собственост от владеещ собственик против невладеещо,но претендиращо същото право трето лице е допустимо само когато правата на ищеца са засегнати,т.е. налице са действия, които сериозно засягат правата му,но не и просто отричане на претендираните от него права,като оспорването следва да бъде основано на съображения,обосноваващи в лицето на ответника претенции за притежание на вещни права в пълен или ограничен размер върху процесния имот. В подадената искова молба следва да се съдържат твърдения именно за такива действия и претенции на лицата,посочени като ответници. В случая доколкото в подадената от С. Л. П. искова молба не се съдържат подобни твърдения за конкретни действия по оспорване на правата му от страна на посочените като ответници лица,в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел,че не може да се приеме да е налице правен спор с тези лица,който да следва да бъде разрешен по реда на чл.124,ал.1 ГПК и поради тази причина предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №289,постановено на 26.07.2010г. по ч.гр.д.№640/2010г. по описа на Софийския окръжен съд по подадената от С. Л. П. частна жалба вх.№2136/04.08.2010г.
Председател:
Членове: