О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
гр. София, 22.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1275 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. А. и [фирма] срещу определение № 905 от 14.03.2016г., постановено по ч. гр. д. № 69/2016г. от Апелативен съд- София, ТО, 3 състав, с което се потвърждава определение от 16.10.2015г. по гр.д. № 32/2015г. на Окръжен съд – Монтана, с което е прекратено като недопустимо производството по предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, по което по реда на чл.218, ГПК е встъпил като трето лице помагач на страната на ищеца член на сдружението.
Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, тъй като към момента на завеждане на исковата молба – 19.02.2015г. същият е имал вече качеството на член на сдружението, в което е приет на 08.02.2015г. Твърди се, че неотносим за спора е фактът, че към датата на атакуваното Общо събрание на членовете на сдружението – 30.01.2015г. ищецът не е бил член на сдружението. Считат за неправилен изводът на съда, че по отношение на ищеца действа презумпцията на чл.599 ГПК. Излагат съображения, че третото лице помагач се явява член на сдружението, поради което има правен интерес да се отмени незаконосъобразното решение на ОС, поради което по отношение на него не може да се прекрати производството.
Ответникът, Сдружение „Т. ”, [населено място], не представя отговор на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което исковата молба е върната, въззивният съд е приел, че потестативното право да искат отмяна на решенията на общото събрание с конститутивен иск по чл.25, ал.4 вр. ал.6 ЗЮЛНСЦ, принадлежи на членовете на сдружението, които притежават това качество към датата на неговото предявяване. В случая е прието, че ищецът- касатор не е бил член на сдружението към датата на иска-19.02.2015г., тъй като с решение от 08.01.2014г. на УС е бил изключен, поради неплащане на членски внос от 2008г., а решението от 08.02.2015г. на УС за повторното му приемане за член на сдружението е нищожно, като прието от лица, които към този момент не притежават качеството на членове на УС, предвид освобождаването им с решение на общото събрание от 30.01.2015г., чиято отмяна се търси с иска по чл.25, ал.4 вр. ал.6 ЗЮЛНЦ. Доколкото жалбоподателят-ищец не притежава качеството член на сдружението към датата на предявяване на конститутивния иск, той не е активно легитимиран да го предяви. Решаващият състав на апелативния съд не е споделил довода на частния жалбоподател, че решението за освобождаване на членовете на УС и неговия председател и за избор на нови такива, поражда действие от датата на вписването им в съответния регистър на окръжния съд. Мотивирано е, че вписването на персоналните промени няма конститутивно действие по отношение на органите на управление на сдружението и неговите членове, като по отношение на тях решенията на общото събрание са задължителни от датата на приемането им. Вписването е от значение само за третите добросъвестни лица, по отношение на които нормата на чл.599, ал.3 ГПК необоримо презюмира, че тези обстоятелства се смятат несъществуващи, докато не бъдат вписани. Според въззивната инстанция, неоснователно е и позоваването от страна на ищеца на правата на третото лице – помагач, тъй като допустимостта на иска се преценява с оглед процесуалната легитимация на ищеца, който твърди, че е носител на потестативното право, което упражнява с предявения конститутивен иск, а не на правата на трето лице, обуславящи интереса му от встъпване в производството, за да помага на някоя от главните страни за постановяване на благоприятно за нея решение по делото.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС относно приложението на нормата на чл.599 ГПК.- основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК са въпросите: /1/ Дали при встъпване в процеса на трето лице – помагач това лице има самостоятелни права, вкл. правото да изменя основанието на иска и да представя доказателства в рамките на процеса или тези права са само функция от процесуалната легитимация на първоначалния ищец, иницирал производството по делото; 2/ Преценява ли се самостоятелно допустимостта на иска по отношение на третото лице – помагач и следва ли производството по делото да продължи при наличие на самостоятелни права на това лице в случай, когато съдът приема, че първоначалния ищец не е активно легитимиран по предявения иск?
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос за приложението на презумпцията на чл.599 ГПК не обуславя касационното обжалване, тъй като даденото разрешение по този въпрос от въззивния съд е в пълно съответствие с практиката на ВКС за декларативния характер на вписването, вкл. и в практиката, на която се позовават касаторите и която неправилно се интерпретира от тях., поради което не е осъществен наведеният допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Другите два въпроса не покриват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като производството по делото е прекратено, поради липса на процесуална легитимация на ищеца, като правата на третото лице са ирелевантни за преценката, дали е налице активната легитимация на ищеца по иска, която, според мотивите на въззивния съд, е обусловена от наличие на потестативно право на ищеца по чл.25 ал.4 вр. ал.6 ЗЮЛНЦ, за съществуването на което не е поставен въпрос от касаторите. Предвид неосъществяване на общото основание за допускане на касационното обжалване по последните два въпроса, с оглед разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. №1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, не следва да се обсъжда релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 905 от 14.03.2016г., постановено по ч. гр. д. № 69/2016г. от Апелативен съд- София, ТО, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.