О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
гр. София, 25.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2142 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя К. М., чрез процесуалния му представител адв. А. К., против определение № 82 от 12 март 2015 г., постановено по в.ч.гр.д. № 169 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2015 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против разпореждане № 2107 от 5 декември 2014 г., постановено по ч.гр.д. № 3747 по описа на районния съд в гр. Велико Търново за 2014 г. за незабавно изпълнение като недопустимо и производството по делото е прекратено. В жалбата се твърди, че жалбоподателят е изпълнил особените изисквания на чл. 419, ал. 2 ГПК, тъй като в частната жалба са изложени съображенията срещу разпореждането за издаване на заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, приложени са преписи от документи, и частната жалба е подадена заедно с възражението срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. Заявява се, че първоинстанционният съд е извършил нарушение на чл. 262 ГПК, тъй като не е осъществил съответната проверка за необходимите към жалбата приложения и на жалбоподателя не е изпратено съобщение в съответния срок да отстрани нередовностите, като същата проверка е дължима и от въззивния съд, който или следва да укаже на жалбоподателя да отстрани недостатъка, или да изиска цялото досие на делото, за да извърши необходимата проверка. Към настоящата частна жалба се представят частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, постановено в заповед № 2107 от 5 декември 2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3747/2014 г. на районния съд в гр.Велико Търново, вх. № 1127/16.01.2015 г. по описа на районния съд в гр.Велико Търново, и възражение срещу същата заповед за изпълнение на парично задължение с вх. № 1129 от същата дата на същия съд.
С определението си въззивният съд приема подадената частна жалба за недопустима, тъй като условие за допустимостта й според чл. 419, ал. 2 ГПК е тя да се подаде заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение. Счетено е, че жалбоподателят е подал само съответната частна жалба, без да е подавано възражение срещу издадената заповед за изпълнение – не е било представено възражение по делото, независимо от твърдението в жалбата, че възражение е подадено.
Частната жалба е основателна.
Предпоставка за допустимостта на частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение, съобразно правилото на чл. 419, ал. 2 ГПК, е подаването заедно с нея и на възражение по чл. 415 ГПК, тъй като по смисъла на закона страната няма правен интерес да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение, ако не оспорва самото вземане. Макар възражението да може да бъде подадено напълно самостоятелно и при липсата на подадена частна жалба, процесуалната допустимост на частната жалба по чл. 419, ал. 2 ГПК е обусловена от едновременното подаване и на възражение срещу вземането.
От представените към настоящата частна жалба документи е видно, че в един и същи ден (при разлика на входящите номера само от един номер) частният жалбоподател е депозирал в районния съд не само частна жалба срещу разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, но и възражение срещу заповедта. При постъпила частна жалба срещу разпореждането първоинстанционният съд е следвало да извърши необходимата проверка по допустимостта на жалбата и при неприлагане към нея на копие от възражението, надлежно вписано във входящия регистър на първоинстанционния съд, да остави частната жалба без движение за отстраняване на констатираната нередовност, което негово задължение произтича от общия принцип на чл. 262, ал. 1 ГПК. По аргумент на чл. 267, ал. 1 ГПК, и въззивният съд дължи проверка на допустимостта на частната жалба, съответно даване на надлежни указания. Тъй като в настоящия случай са нарушени задълженията на съдилищата при преценката на допустимостта на частната жалба и дължимите в тази връзка последващи действия, то обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 82 от 12 март 2015 г., постановено по в.ч.гр.д. № 169 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2015 г.
ВРЪЩА делото на въззивния окръжен съд в гр. Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: