О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
София, 25.06.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1480 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение №79 от 04.03.2015 г. по ч.т.д. №53/2015 г. на АС Бургас, с което е отменено определение №1421/16.12.2014 г. по т.д.№129/2013 г. на ОС Бургас и вместо него е постановено друго, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за освобождаването му от заплащане на държавна такса в размер на 1 428.55 лв., дължима по въззивна жалба срещу решение №267 от 05.08.2014 г. по т.д.№129/2013 г. на ОС Бургас.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се посочва, че съгласно разпоредбата на чл.5 от КРБ, в случая приложение следва да намери чл.6 от ЕКПЧОС, която не прави разлика между физически и юридически лица при осигуряване на достъп до справедлив процес. Изложени са съображения, че в този смисъл и юридически лица могат да бъдат освобождавани от заплащане на държавна такса, и тъй като дружеството е лишено от средства и материална база в резултат на предприети незаконосъобразни действия на другата страна в процеса, се иска от съда да отмени определението и освободи молителя от заплащане на държавна такса.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като обосноваващ допускането на касационно обжалване, е поставен следния въпрос: Приложима ли е разпоредбата на чл.6 от ЕКПЧОС по силата на прякото действие на чл.5 от КРБ при преценка освобождаването от държавна такса или същата не може да намери приложение, след като не е намерила конкретен израз в действащия ГПК. Поддържа се, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение АС Бургас е приел, че юридическите лица са изключени от кръга на лицата, които могат да бъдат освободени от заплащане на държавна такса по смисъла на чл.83, ал.2 от ГПК, който дава възможност само за физически лица, при липса на достатъчно средства да бъдат освобождавани от внасяне на държавна такса. Съдът не е възприел доводите на жалбоподателя за нарушение на чл.6 от ЕКПЧОС, като е посочил, че с прилагане на вътрешното право не се накърнява правото на справедлив процес, както поради обстоятелството, че гарантираните от международното право права, предпоставят уредба в процесуалното право на страната – в случая ГПК, а така и поради обстоятелството, че в последния е уредена хипотеза, при която юридическите лица се освобождават от такси и разноски – чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, формулираният въпрос не е обусловил правната воля на съда. В процесния случай въззивният съд не е възприел неприложимост на разпоредбата на чл.6 от ЕКПЧОС, а е достигнал до извод, че изискването на разпоредбата на процесуалния закон не накърнява правото на справедлив процес, което становище по същество е и в съответствие с практиката на ЕСПЧ, според която изискването на гражданските съдилища за заплащане на държавни такси във връзка с предявени пред тях искове, „не може да се разглежда като ограничение на достъпа до съд”.
Ето защо в случая не се обосновава наличието на общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №79 от 04.03.2015 г. по ч.т.д. №53/2015 г. на АС Бургас.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.