О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
София, 25.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………….………….……………………. и с участието на прокурора ………………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т.. д. № 1321 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ГПК, ал. 3, т. 1 ГПК-във вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 8001 от 19.ІV.2019 г. на „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност), подадена от двамата й постоянни синдици Д. и М. /чрез надлежно упълномощен от тях гл. юрисконсулт/, против определение № 1101 на Софийския апелативен съд,ТК, 5-и с-в, от 28.ІІІ.2019 г., постановено по ч. т. дело № 13/2019 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на кредитната институция (в н.) срещу първоинстанционното разпореждане № 13894/2.ХІ.2018 г. на СГС, ТК, с-в VІ-11, по т. д. № 6678/2016 г.: за връщането – като процесуално недопустима /просрочена/ – на нейна въззивна жалба (с вх. № 109160/15.VІІІ.2018 г.) срещу постановеното по това дело първоинстанционно решение № 1703/31.VІІІ.2017 г.
Поддържайки оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, вкл. за неговата „очевидна неправилност”, банката частен касатор претендира отменяването на този преграждащ по-нататъшното развитие на делото съдебен акт.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба подателят й „КТБ” АД (в Н.) обосновава приложно поле на частното касационно обжалване освен с твърдението си за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно определение, още и с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 14/25.І.2012 г. на състав на ІІ г.о. по гр. дело № 292/2011 г., както и Р. № 292/13.Х.2014 г. на състав на ІV-то г.о. по гр. д. № 2938/2014 г., по следните четири правни въпроса:
1./ „Следва ли по делото да е налично надлежно връчено съобщение до страната в процеса, че е постановено решение по спора?”;
2./ „Връчването на съобщение до банката, че е постановено решение, условие ли е за започване на срока за въззивно обжалване?”;
3./ „Връчването на съобщение, че по делото е постановено решение, счита ли се за начален момент на срока за въззивно обжалване?”;
4./ „В случай, че страната по делото има пълномощник, редовно ли се счита връчването на съобщение на лице, различно от пълномощника?”;
Докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се явявало произнасянето на САС с атакуваното определение по следните три правни въпроса:
1./ „В случай, че синдик по ЗБН е предявил отменителен иск, редовно ли е връчването на съобщение за постановено решение на юрисконсулт на самата банка?”;
2./ „Следва ли съдът, на основание чл. 7 ГПК, съобразно принципа на служебното начало, да укаже на страната срок и ред за подаване на въззивна жалба и надлежно ли е връчването на първоинстанционното решение без подобни указания?”;
3./ „Следва ли връчването на съобщение за постановено съдебно решение да са удостовери чрез полагане на подпис върху разписката от страната или неин пълномощник по делото?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация „Костенец Пейпър Мил” ЕАД писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за неговото потвърждаване.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация „Костенец ХХИ” АД писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационния контрол, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му.
И в двата отговора по частната касационна жалба на „КТБ” АД (в Н.) се инвокират доводи, че формулираните в нея въпроси „не отговарят на изискванията за допускане до касационно обжалване, съгласно постановеното от ВКС по т. 1 и т. 4 на Тълкувателно реение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на „КТБ” АД (в Н.), представлявана от двамата нейни постоянни синдици Д. и М., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди разпореждането на първостепенния по чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, въззивната инстанция е могла да констатира от фактическа страна, не само че липсва страница /№ 272/ от архивираното под номер 439/1018 г. производство по т.д. № 6678/2016 г. по описа на СГС, ТК, с-в VІ-10, на също и че на лист 280 от досието на това дело се съдържа молба на надлежно упълномощен от двамата постоянни синдици на банката настоящ частен касатор юрисконсулт, заведена с вх. № 83542 от датата 15.VІ.2018 г. и съдържаща искане за издаване на заверен препис от решението, постановено на 31.VІІІ.2017 г. с поставения върху него щемпел на канцеларията на съда за датата на влизането му в сила. Същевременно в резултат от извършената проверка върху официални документи /по чл. 179 ГПК/, а именно представените от дл. лице по призоваване работна книга, контролна книга и разпечатка от деловодната система „САС” при Софийския градски съд, е било установено, че съобщение за постановеното на 31.VІІІ.2017 г. по т. д. № 6678/2016 г. решение е било изготвено на същата дата, заведено е било в работната книга на 13.ІХ.2017 г. и отбелязано като връчено на юрисконсулта на банката Б. два дена по-късно – на датата 15.ІХ.2017 г. Докато върнатата на „КТБ” АД (в Н.) въззивна жалба е била изведена от деловодството й с изх. № 4922/29.ІХ.2017 г., т.е. в последния ден от преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, но завеждането й в канцеларията на първостепенния съд е станало едва на 15.VІІІ.2018 г. /под вх. № 109160/, т.е. точно 11 месеца след съобщаване на първоинстанционното решение. Въз основа на тези фактически констатации САС е изградил решаващия си правен извод за надлежно съобщаване на първоинстанционното решение на упълномощен представител на лицата, осъществяващи функцията на синдик на банката настоящ частен касатор – независимо от установената липса на прикачено в досието по първоинстанционното дело на съобщение (представляващо Приложение № 11 по чл. 2, т. 11 от Наредба № 7/22.ІІ.2008 г. на министъра на правосъдието за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по ГПК) с отбелязване за връчването му.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. На плоскостта на това задължително разяснение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от първата група въпроси досежно наличието на приложно поле на касационния контрол при допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК няма естеството на такъв, който да е бил включен в предмета на спора при фактическата констатация на САС за липса в кориците на делото на съобщение, представляващо образец 11 от горецитираната Наредба № 7/22.ІІ.2008 г. на министъра на правосъдието. Постановените по реда на чл. 290 ГПК две решения на състави от гражданската колегия на ВКС, на които частният касатор в случая се позовава, не се отнасят до спецификата на връчването по чл. 50 ГПК на търговци и юридически лица.
Не е налице обаче и допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване, тъй като последните три въпроса, формулирани от частния касатор в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК, са с изцяло хипотетичен характер – не са били предмет на произнасянето на САС с атакуваното определение, базирано върху констатацията му, че надлежно изготвена и изведена от деловодството на банката в последния ден от преклузивния двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба срещу първоинстанционното решене на СГС, всъщност не е била депозирана в канцеларията на първостепенния съд /нито при използване на опциите, визирани от разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК/ в пределите на този срок, а едва 11 месеца по-късно. По сполучливия израз в мотивите, изложени към Определение № 288/15.V.2015 г. на състав на І-во г. о. по гр. дело № 1178/2015 г.: „Узнаването на съдебен акт, подлежащ на обжалване, може да стане и по начин, различен от установения в закона, когато доказателствата за това дават достатъчно основание да се приеме, че страната се е запознала с него”.
В заключение, атакуваното въззивно определение не е и „очевидно неправилно”, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (процесуалният закон да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (делото да е било решено от САС въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1101 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 28.ІІІ.2019 г., постановено по ч. т. дело № 13/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2