О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
София, 28.10. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 4464/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Г. И. Д.,чрез пълномощника и адвокат П. Т. и на Е. М. Х., чрез пълномощника му адвокат Е. П., срещу въззивно решение от 17.12.2012г. по гр. дело № 4584/2010г. на Софийския градски съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба на Г. Д. се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като държавата не е обжалвала първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът за делба срещу нея. Твърди се, че са налице основанията за допускане касационно обжалване на решението по чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси : приела ли е държавата наследството, след като не е оспорила завещанието в пет годишен срок и не е съставен акт за държавна собственост; погасява ли се правото за приемане на наследството с общата петгодишна давност и откога започва да тече срокът; имоти, придобити поотделно от двамата съпрузи преди влизане в сила на СК/1968г./ представляват ли СИО. Прилагат се съдебни решения.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба на Е. Х. се сочи, че въпросът за включването на държавата като съделител е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.Освен това се поставят въпроси, идентични с поставените от касатора Д. относно момента, от който тече погасителната давност за приемане на наследство, както и за режима на собственост на придобито имущество от съпрузи, преди влизане в сила на СК /1968г./. Прилагат се решение и определение на ВКС.
Ответникът по касация държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, упълномощил областния управител на област София, оспорва жалбите в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационните жалби са депозирани в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № ІІ-ХV-18/07.09.2009г. по гр.д.№2714/1992г. на Софийския районен съд. Постановено е друго, с което е допусната делба на недвижими имоти -1/ имот, пл.№976,с площ 938кв.м.,находящ се в кв.25, по плана за местност „В.-ВЕЦ” – С., [населено място] при квоти: Г. И. Г.-1/4ид.ч., Е. М. Х. – 2/4 ид.ч. и държавата – ? ид.ч., 2/ имот, пл.№975, с площ 492 кв.м., кв.25, м.”В. –ВЕЦ”- С. и 3/ имот пл.№980 с площ 508 кв.м., кв.25,м.”В.-ВЕЦ” – С., при квоти : Г. И. Г. -1085/9340 ид.ч., Е. М. Х.- 2170/9340 ид.ч., държавата – 1085/9240 ид.ч. и А. Г. Ж. – 5000/9340 ид.ч.
Въззивният съд е приел от фактическа и правна страна, че М. Г. предявила иск за делба на процесните имоти срещу държавата и А. Г.. В хода на производството /през 2004г./ ищцата е починала и е заместена от наследниците си по закон И. Г. /съпруг, починал/ и Г. Д. /дъщеря/. Съпрузите Ц. П. и Н. П. са притежавали в режим на СИО на основание давност 434/934 ид.ч. от парцел ІV-3690, кв.25 и съседния имот ІІІ-3690. Останалите 500/934 ид.ч. от ІV-3690 са притежавани от наследодателя на ответницата А. Ж.. Н. П. е починал през 1973г. и е оставил законни наследници съпругата си Ц. П. и сина си М.. Със саморъчно завещание , съставено на 28.06.1982г. Ц. П. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на М. Г.. П. е починала през 1983г. и не оставила наследници по закон. М. П. е продал по реда на чл.212 ЗЗД през 1978г. оставеното му от баща му наследство на ответника Е. Х.. По новия кадастрален план на местността от двата имота са обособени имоти пл.№ 976 /идентичен на ІІІ-3690 и имоти пл.№№ 975 и 980 /идентични с ІV-3690/.За да определи квотите в съсобствеността на процесните имоти въззивният съд е приел, че Ц. П. е притежавала към момента на смъртта си ? ид.ч. от парцел ІІІ-3690 и 217/934 ид.ч. от парцел ІV-3690.Нейни правоприемници са М. Г. и Българската държава. Универсалното саморъчно завещание е извършено през 1982г. и е породило действие към 1983г. при действието на чл.14,ал.2 /отм./ ЗН. Тази разпоредба забранява завещателните разпореждания с повече от половината от имуществото в полза на лица, които не са наследници по закон.Универсалното завещание в полза на М. Г. е извършено в нарушение на забраната, но произвежда действие до ? ид.ч. от наследството, открито през 1983г. След смъртта на М. Г., а по-късно и на съпруга и, тази ? ид.ч. от наследството на завещателката е придобита от ищцата Г. Г. /Д./. Останалата ? ид.ч. от наследството на Ц. П., попаднали в забраната на чл.14,ал.2/отм./ ЗН са придобити от Българската държава – аргумент от чл.11,пр.1 ЗН.
Не следва да се допуска касационно обжалване на решението по поставените от касаторите въпроси. Не е налице сочената от касатора Г. Д. недопустимост на въззивното решение. Българската държава е посочена като ответник в производството по делба от първоначалната ищца и е конституирана в това качество. В качеството си на съделител държавата е едновременно ответник и ищец в производството, завършило с решение на първоинстанционния съд, с което искът за делба е отхвърлен. Поради това е без правно значение дали държавата или друг съделител /първоначалният ищец/ е подал въззивната жалба. Въпросът дали държавата е приела наследството, след като не е оспорила завещанието в пет годишен срок и не е бил съставен акт за държавна собственост, не може да предпостави допускане касационно обжалване на решението в нито една от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК. Това е така, защото този въпрос не е включен в предмета на спора пред въззивния съд и по него не са правени изводи.Решаващите изводи са за приложимост разпоредбата на чл.14,ал.2/отм./ ЗН, тъй като завещанието е универсално и е в полза на лице, нямащо качество на наследник по закон на завещателя, поради което държавата по силата на закона става собственик на половината от наследството по силата на закона. Тези изводи са в съответствие с установената съдебна практика /Р №1357/1961г. по гр.д.№4771/1961г., І г.о.,ВС/. Невъведени възражения в производството пред инстанциите по същество не могат да се релевират като правни въпроси за първи път в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Неотносими са и останалите въпроси в изложенията към двете касационни жалби, тъй като касаят също невъведени възражения в инстанциите по същество. П. основание за собствеността на имотите не е оспорвано от съделителите в процеса. Освен това те черпят права от собствениците Попови – по завещание за ищцата и по договор за продажба на наследство – за ответника Х.. Последният не е възразявал в производството, че имотите са били еднолична собственост на Н. П., а не СИО, т.е., че по реда на чл.212 ЗЗД са му прехвърлени повече права. Обратното, видно и от мотивите в обжалваното решение, касаещи квотите, касаторът се е снабдил с констативен нотариален акт №131/1990г. за същия обем права в съсобствеността, каквито са признатите му и с решението. При това положение и съгласно ТР№1/2009г., ОСГТК повдигнатите въпроси не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението. При това положение сочената от касаторите съдебна практика е неотносима.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.12.2012г. по гр. дело № 4584/2010г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: