О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 348
гр. София, 29.05.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 17 май , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1155/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]- [населено място] срещу решение №1372/31.07.2012 г. по т.д. №91/2009 на Софийския апелативен съд, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 21.04.2008 г. по гр.д.№3190/2006 г. на СГС, ГК, в частта, с която е отхвърлен частичният иск на касатора срещу И. Л. Т. и М. А. Т. за заплащане от всяка от тях солидарно с Ю. А. Т. като [фирма] на сумите от по 10 100 лева дължими на основание чл.265 ал.3 ЗЗД като разходи за отстраняване на недостатъците в извършените СМР по договор за строителство от 20.11.1999г. и за съответната част от присъдените в полза на тези ответници разноски.
В изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба се навеждат оплаквания за нищожност на въззивното решение- липса на мотиви от въззивния съд, евентуално за наличие на противоречие със задължителната практика на ВКС: ППВС №1/1953, №2/30.11.1967 г. №1/ 85 г. относно формата и съдържанието на мотивите на съдебното решение– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
От страна на ответника Ю. А. Т. като [фирма] въззивното решение се обжалва в частта, с която първоинстанционното решение е отменено и този ответник е осъден да заплати на [фирма]- [населено място] сумата от 10 100 лева на основание чл.265 ал.1 предложение второ ЗЗД, ведно със законната лихва от 29.09.2006 г. до окончателното плащане и разноски в размер на 1 816 лева.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Всяка от страните изразява становище за недопускане на касационно обжалване по касационната жалба а противната страна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че ищецът О.-Ф Е. е придобила по договор за цесия с М. Б. правата на възложителя по договор за строителство от 20.10.1999 г., сключен между цедента и А. С. Т. като изпълнител. В анекса от 07.08.2000 г. страните са приели, че ще се сключат три нови договора със същия предмет, които не отменят основния, а само го детайлизират. В изпълнение на тази уговорка през м. август 2000 г. са сключени три нови договора за СМР с възложител „О.-Ф” Е. и изпълнители тримата ответници .
От представеният акт обр.10, заключението на техническата експертиза и разпитаните свидетели по делото се установява, че от поетия за изпълнение обем на СМР по основния договор и трите допълнителни договора са недовършени и некачествено извършени СМР на стойност 60 222,46 лева. Отговорността за конкретните некачествено извършени СМР, така както са посочени в самата искова молба следва да се носи единствено от Ю. Т. като [фирма], доколкото изпълнението им е било задължение именно на него по сключения между него и ищеца договор № 377/08.2000 г., видно от съдържанието на последния. Ето защо, неизпълнението на това задължение води до отговорността само на този ответник, съгласно чл.265 ал.1 предл.2 ЗЗД и не е налице основание за солидарна отговорност на останалите изпълнители. В случая това вземане се погасява с изтичането на пет години, съгласно специалната по отношение на общата по чл.111 б.Б ЗЗД разпоредба на чл.265 ал.3 ЗЗД, какъвто период не е налице от датата на изискуемостта на вземането по чл.265 ал.1, предл.2 ЗЗД до датата на предявяване на иска. Не е налице и основание за съдебно прихващане с насрещната претенция на изпълнителя по договора основана на дължимо възнаграждение за извършената работа, доколкото общият размер на стойността на разходите за отстраняването на неточното и непълно изпълнение на СМР, многократно надвишава насрещното вземане.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец О.-Ф Е. сочи като обуславящи изхода по спора въпросите за нищожността на въззивното решение при липса на мотиви и евентуално за наличие на противоречие със задължителната практика на ВКС: ППВС №1/1953, №2/30.11.1967 г., №1/ 85 г., по въпроса за формата и съдържанието на мотивите на съдебното решение– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая въпросите за действителността на съдебното решение и неговата форма и съдържание са относими , но по същество липсва противоречие на обжалвания акт с посочената от страната задължителна практика на ВКС, доколкото решаващият спора състав е изложил достатъчно мотивирано съображенията си за произнасянето по спора, които бяха възпроизведени в докладната част от настоящото определение. Отделно от това, дори и да беше налице, недостатъчното мотивиране на съдебния акт не е основание за нищожност на последния, а евентуален съществен процесуален порок. Нищожни са само съдебни актове постановени от несъдебен орган или извън правораздавателната му компетентност или в нарушение на изискванията за писмена форма и съответно да съдържание на определените му по закон реквизити, какъвто настоящият случай не е.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят-ответник Ю. А. Т. като [фирма] сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Като основания конкретно се сочат: противоречие по въпроса за възможността за съдебно прихващане на обжалваното решение с Р №225/28.05.2011 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. №631/2010 г.., за приложимия давностен срок за вземания основани на чл.265 ЗЗД-противоречие с Р по гр.д. № 1443/71 на І г.о. на ВС и по гр.д. № 1250/1967 на І г.о. на ВС и относно мотивирането на съдебния акт.
По първите два въпроса не се обосновава противоречие с посочената съдебна практика, доколкото Р №225/28.05.2011 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. №631/2010 третира задължението на съда да вземе в предвид всички факти относно компенсируемостта на вземанията, предмет на съдебно прихващане с неликвидни вземания към датата на приключване на устните състезания, т.е. не е в противоречие с изводите на съда, че в случая вземането предмет на иска многократно надвишава насрещното.
Относно приложимия давностен срок е налице ясната е непротиворечива разпоредба на чл.265 ал.3 ЗЗД и той е пет години. Сочените съдебни решения от 1967 г. и 1971 г. на ВС засягат разликата между неточно изпълнение и частично неизпълнение и в този смисъл не засягат конкретния спор, предмет на произнасяне с обжалваното въззивно решение, доколкото доводи в тази насока не са повдигани в инстанциите по същество. По въпроса за мотивирането на съдебния акт, настоящият съдебен състав на ВКС, ІІ т.о. вече изложи мотиви при разглеждането на същия въпрос във връзка с доводите в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК от страна на първия касатор.
От изложеното следва, че не е налице основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация на обжалваното решение, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1372/31.07.2012 г. по т.д. №91/2009 на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.