О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№348
гр. София, 03.10.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2490 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1509 от 19.02.2016г. по гр.д. № 4886/2011г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 18.02.2011г. по гр.д. № 1495/1995г. на Софийски районен съд за извършване на съдебна делба чрез изнасяне на публична продан и е постановено ново такова, с което е извършено възлагане по чл.288, ал.3 ГПК/отм./ в дял на М. Д. И. на апартамент в [населено място], на [улица], на четвъртия надпартерен етаж, с площ 94,50 кв.м., заедно с таванско помещение и с 46/300 ид.ч. от общите части на сградата, като съделителят е осъден да заплати на другия съсобственик Е. И. С. сумата 68 911 лв. за уравнение на дела й. П. решение е оставено в сила в останалата обжалвана част досежно предявените и от двете страни претенции по реда на чл. 286 ГПК/отм./
Касационната жалба е подадена от Е. И. С. чрез пълномощника адв. Т. и касае извършването на делбата и отхвърлената й претенция за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се поддържа, че решението противоречи на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС относно задължението на съда служебно да събере доказателства когато по силата на закона му е възложено да следи за интереса на някоя от страните в процеса. Изтъква се и противоречие с практика по чл. 290 ГПК – Решение № 112 от 02.07.2013г. по гр.д. №1011/2013г. на ІІ г.о. по отношение на изискванията съм съдържанието на поканата за плащане на обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС. На второ място касаторът сочи наличие на противоречиво решаване на въпроса дали е налице надлежна покана за плащане на обезщетение в две различни решения на Софийски градски съд между същите страни и за същия имот, на отнасящи се за различни периоди. На трето място са формулирани петнадесет правни въпроса, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът М. Д. И. представя два писмени отговора, изготвени от различни пълномощници, в които мотивирано се поддържа, че липсват основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за делба във фазата на извършването й. Д. имот е неподеляемо жилище, като настоящите съделители са съсобственици при равни квоти вследствие настъпило в хода на делото наследствено правоприемство. Делбата е допусната между : Д. И. с квота ј, М. И. с квота ј и И. Д. с квота Ѕ. Д. И. е починал и негов наследник е М. И.; И. Д. също е починал и негов наследник е Е. С..
В. съд е уважил претенцията за възлагане на М. И. като е приел на първо място, че тя е предявена своевременно още през 1995г. по време на фазата по допускане на делбата. Съдът е квалифицирал претенцията по чл. 288, ал.3 ГПК/отм./ като е отчел измененията в разпоредбата на чл. 288 ГПК/отм./, настъпили от момента на предявяване до момента на разглеждане на претенцията. Установил е, че съсобствеността е възникнала от наследяване и са изпълнени останалите изисквания на закона, а именно: съделителят да е живял в имота към момента на откриване на наследството и да не притежава друго жилище.
Предявената от Е. С. претенция по сметките за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване в размер на 3000лв. за периода 01.12.1993г. – 08.04.1998г. е отхвърлена по съображения, че не е доказано изпратената покана за плащане да е получена от адресата М. И.. В представената нотариална покана е отразено, че е получена от съпруга /без посочени имена/, а по делото е прието заключение на графологична експертиза, че подписът не е на съпругата на М. И..
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице и за двете обжалвани части на решението.
Визираното противоречие с т.1 на Тълкувателно решение № 1/2013г., на ОСГТК на ВКС липсва, тъй като тълкувателният акт разглежда въпроси на въззивното производство, така както то е уредено от сега действащия ГПК/в сила от 1.03.2008г./, а въззивното производство пред Софийски градски съд се развива по реда на отменения ГПК по силата на §2,ал.1 ПЗР ГПК. От друга страна, посоченото в т.1 задължение на съда да следи служебно за интереса на някои страни се отнася до ограничен кръг субекти, като например ненавършили пълнолетие деца при спорове относно родителски права, лица, за които се иска поставяне под запрещение, но не касае съделителите по дела за делба.
С. от касатора Решение № 112 от 02.07.2013г. по гр.д. №1011/2013г. на ІІ г.о. на ВКС досежно изискванията съм съдържанието на поканата за плащане на обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС, е неотносимо към решаващите изводи на съда по тази претенция. Тя е отхвърлена като е прието, че липсва покана, а не че съдържанието й не съответства на изискуемото.
Не може да се приеме, че въпросът за обезщетението за ползване се решава противоречиво от съдилищата. Вярно е, че е налице влязло в сила решение на Софийски градски съд, с което претенция по чл. 31, ал.2 ЗС между същите страни, но за друг период, е уважена. Видно обаче, че в това производство не е извършено оспорване на подписа на получилото нотариалната покана лице, т.е. делата са решени по различен начин въз основа на събрани различни доказателства.
Поставените от касатора правни въпроси в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК имат отношение към три групи обстоятелства:
Първо, относно декларацията, че съделителят, който претендира възлагане, не притежава друго жилище. Във връзка с нея касаторът поставя питане към кой момент следва да се декларира това обстоятелство и дали декларацията има обвързваща сила докато не бъде опровергана. По делото са представени две декларации от страна на М. И. – едната от 2006г. и втората от 2015г., като и в двете е отразено, че не притежава жилище. Оспорване на това твърдение и насрещни доказателства от противната страна не са ангажирани. Въз основа на това съдът напълно основателно е приел, че е налице предвиденото в закона условие за възлагане. Повдигнатият от касатора въпрос дали ако съделителят притежава жилище и го отчужди в хода на делото може да бъде извършено възлагане в негова полза, е хипотетичен, не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд, не обуславя решаващите му изводи и не може да е основание за допускане на касационно обжалване.
Второ, относно момента на предявяване на възлагателната претенция и измененията в редакцията на чл. 288 ГПК/отм./, настъпили в хода на делото. Съдът е приел за разглеждане претенцията като допустима, понеже е заявена своевременно – още по време на първата фаза на делбата, но при преценка на нейната основателност е изходил от редакцията на закона към момента на приключване на устните състезания. Спрямо повдигнатите от касатора въпроси – дали е допустимо такова по-ранно предявяване и коя редакция на закона следва да се приложи, не са обосновани предпоставките на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, а именно значението им за точното прилагане на закона и развитието на правото. По приложението на чл. 288 ГПК/отм./ съществува изобилна практика, а и това е вече отменена разпоредба. Отделно, във връзка с тези въпроси /с №№ 4, 14, и 15 от изложението на касатора/ не са развити никакви оплаквания в касационната жалба.
Трето, относно връчването на нотариалната покана и приложението на чл. 46, ал.2 ГПК/отм./ и по-конкретно достатъчно ли е отбелязването, че поканата е връчена на съпруг, без посочване на неговите имена, както и относно съдържанието на поканата и необходимостта тя да съдържа искане за ползване според частта от имота. Първата част на въпроса досежно връчването на поканата не е единствено определящ за изхода на спора по претенцията по чл.31, ал.2 ЗС. Съдът е отхвърлил този иск, приемайки, че подписът за получател не е на съпругата на М. И., като наред с това е изложил съображения, че при връчване на поканата не са спазени изискванията на чл. 46, ал.2 ГПК/отм./ за посочване имената на лицето, което получава със задължение да предаде на адресата. Освен това изводите на въззивния съд във връзка с приложението на чл. 46, ал.2 ГПК/отм./ са напълно съобразени със съдебната практика, част от която е цитирана в решението. Втората част на въпроса, касаеща съдържанието на поканата за плащане на обезщетение, е неотносим към решаващите мотиви. Както вече бе посочено, той не е разгледан от въззивния съд, тъй като искът е отхвърлен поради липса на покана.
Поради изложеното по тези три групи въпроси не може да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
В полза на ответника следва да се присъдят разноските, направени за възнаграждение на един адвокат, които възлизат на 300 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1509 от 19.02.2016г. по гр.д. № 4886/2011г. на Софийски градски съд по касационната жалба на Е. И. С..
ОСЪЖДА Е. И. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на М. Д. И. от [населено място], [улица], ет.4, ап.8 сумата 300 /триста/ лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: