О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
София 03.11.2008 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение, в закрито заседание на 30.10.2008 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 244 /2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 2 ГПК.
“О” ЕАД гр. В. е подал частна касационна жалба против определение № 91/30.04.2008 год. по в. ч. гр. д. № 184/2008 год. на Великотърновския апелативен съд, с което се оставя без уважение частната му жалба, подадена против определение № 18/05.02.2008 год. по т. д. № 202/07 год. на Плевенския окръжен съд, в частта с която се осъжда да заплати на Р. В. П. , Е. с фирма “К” от село Г., Община Д., Област Плевен, съдебни разноски в размер на 2500,00 лв.
Към частната жалба се приложени съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК, изложение на основанията по чл. 280 ГПК ал. І т 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Според жалбоподателя натежаващото /належащо/ основание за допускане на касационно обжалване е поради това, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който същевременно е и процесуалноправен, и като такъв е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът Р. В. П. , Е. с фирма “К” от село Г., Община Д., Област Плевен, чрез пълномощника си адвокат Ст. М. , е подал възражение по реда на чл. 276, ал. І ГПК. Счита, че не трябва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение и, че касаторът макар и да сочи основание по чл. 280 ал. І т. 3 ГПК, не излага никакви аргументи в тази насока. По същество ответникът счита, че законосъобразно са му присъдени съдебни разноски, като същевременно моли за присъждане на разноски направени в настоящото производство.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима.
Независимо от горното частната касационна жалба не следва да се допусне до касационно обжалване, за което ВКС ІІ т. о. излага следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е предявил иск пред Плевенския окръжен съд против Р. В. П. , Е. с фирма “К” от село Г. за сумата 63 200,00 лв., като производството по образуваното под № 202/07 год. търг. дело е било оставено без движение за внасяне на държавна такса. Поради подадената на 04.02.2008 год. от ищеца “О” ЕАД гр. В. молба по чл. 119 ал. І ГПК /отм./ за оттегляне на иска, и с оглед искането на ответника за присъждане на съдебни разноски, ПОС е осъдил ищеца да заплати на ответника 2,00 лв. разноски.
Въззивният съд счита, че определението на ПОС е правилно – ответникът е организирал защитата си и е ангажирал адвокат, който се е явил в първото по делото заседание на което не е даден ход по искане на ищеца за внасяне на държавна такса, освен това ответникът реално е заплатил договорената в договора за правна помощ и съдействие сума, и съгласно чл. 64, ал. ІІІ ГПК /отм./ има право на разноски при прекратяване на делото.
По реда на чл. 274 ал. ІІІ т. 2 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивни съдилища с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, но само когато са налице някоя от предпоставките посочени в чл. 280 ал. І от ГПК, а в процесния случай не е налице никоя от тези предпоставки.
Настоящият състав споделя становището на жалбоподателя, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, но само това не е достатъчно за да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, и това е така тъй като същественият процесуалноправен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Развитие на правото ще е налице в случай че произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотота, неяснотата, или противоречията на самия закон, или когато се изоставя едно тълкуване на закона за да се възприеме друго. Такъв ще е случая и когато по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва практика, а по процесния въпрос има съдебна практика и яснота, поради което не е налице сочената предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а на ответника по жалбата на основание чл. 78, ал. ІІІ от ГПК следва да се присъдят направените в настоящото производство съдебни разноски – същите са в размер на 196,00лв., видно от договор за правна защита и съдействие № 0004664/30.06.2008 год.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 91/30.04.2008 год. по в. ч. гр. д. № 184/2008 год. на Великотърновския апелативен съд.
ОСЪЖДА “О” ЕАД гр. В., бул. “. № 9 да заплати на Р. В. П. , Е. с фирма “К” от село Г., Община Д., Област Плевен, съдебни разноски в размер на 196,00 лв. /сто деветдесет и шест лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :