2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
София, 04.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ваня Алексиева
ч. т. дело № 882/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 248 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, [населено място] срещу определение № 2788 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 3406/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлена изцяло молбата на сдружението за изменение на решение № 838 от 26.04.2013 г. по гр. д. № 3406/2012 г. в частта за присъдените разноски за въззивната инстанция на В. Т. – Б. и на малолетната М. Б., представлявана от нейната майка В. Т. – Б..
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт и да се измени решението в частта за разноските като се намалят разноските на ищците до посочените в частната жалба размери за В. Т. – Б. и за М. Б.. Изложени са съображения, че въззивният съд неправилно е извършил необходимите изчисления при определяне на разноски за въззивното производство.
Ответниците по частната жалба В. Т. – Б. и малолетната М. Б., представлявана от нейната майка В. Т. – Б., не представят становище в законоустановения едноседмичен срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ, съгласно т. 24 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК съдебен акт на въззивен съд и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да остави без уважение молбата на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, [населено място] за изменение на въззивното решение в частта за разноските, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че в случая не са налице всички предпоставки на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на присъдените разноски поради прекомерност.
Определението е правилно.
Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК урежда правомощието на съда да намалява разноските по искане на насрещната страна. За да се стигне до намаляване на присъдените разноски следва да са налице всички предпоставки на цитираната разпоредба. Както искането за разноски, така и възражението за прекомерност следва да са заявени до приключване на устните състезания, за да може по тях да се произнесе съдът с решението.
Преценката за прекомерност, при въведено от насрещната срана искане за намаляване на дължимото като разноски адвокатско възнаграждение е изключително процесуално правомощие на решаващия съд и същият не е задължен да се съобрази с въведеното с Наредбата ограничение, ако не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК, както е в разглеждания случай.
От данните по делото се установява, че с въззивното решение на въззивниците – ищци са присъдени разноски в общ размер на 1 920 лв. или по 960 лв. на В. Т. – Б. и М. Б.. Този размер на разноските е определен съобразно уважената част от по 5 000 лв. от претенидираните по 50 000 лв. допълнително обезщетение и 9 600 лв. адвокатско възнаграждение. Изчислени по този начин, присъдените разноски са дори под установения минимум в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, поради което и останалите предпоставки на чл. 78, ал. 5 ГПК не следва да се обсъждат. Ако се приемат доводите на частния жалбоподател за начина на изчисляване на размера на разноските, съобразно обжалваемия материален интерес на страните, би се стигнало до размер надхвърлящ присъдените с въззивното решение разноски.
По гореизложените съображения обжалвано определение като правилно и съобразено с процесуалния закон следва да се потвърди.
С оглед резултата, искането за присъждане на разноски за настоящо производство е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2788 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 3406/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: