О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
София, 04.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 16.04.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 255 /2019 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „ДАНИ ТРАНС -1”ЕООД, с. В., Пловдивска област( основна и допълнителна) против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 135от 09.05.2018 г., по т.д.№ 128/2018г., в следните части: с която е потвърдено решение № 487/19.10.2017 г., по т.д.№ 5/2015 г. на Пловдивския окръжен съд за уважаване на предявения от ”ТЕМИС-ЮГ” ЕООД, гр. Б. срещу настоящия касатор, като ответник, осъдителен иск по чл. за сумата 20 371.59 евро, представляваща обезщетение от липса на товар, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 30.05-2016 г. до окончателното и изплащане, с която след отмяна на първоинстанционния съдебен акт в отхвърлителната му част, е осъден касатора да заплати на ищцовото търговско дружество още и сумата 567.65 евро, обезщетение за имуществени вреди от липса на товар, възложен с договор за превоз от 05.04.2016 г. и натоварен с товарен автомобил с рег. [рег.номер на МПС] / РВ 2040 ЕВ, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2016 г. до окончателното и изплащане, с която е изменено решението на ПОС относно отговорността за деловодните разноски и в тежест на касатора е възложено заплащането им за двете инстанции в общ размер на сумата 6 784 лв.
С касационната жалба, уточнена по реда на чл.285 ГПК с касационна жалба вх. № 8744/07.11.18 г. на Пловдивския апелативен съд, е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт , по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу извода на въззивния съд за отсъствие на предпоставките на чл.306, ал.2 ТЗ, респ. чл.81 ЗЗД във вр. с чл. 17, т.2 от Конвенция CMR за освобождаването му от отговорност.
Счита за лишено от основание в закона възприетото от въззивния съд разрешение, според което противозаконното отнемане на товар и превозно средство – чужда вещ, не е непредвидимо събитие, в хипотезата на оставянето им без надзор на неохраняем паркинг.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право: 1.” Приема ли се , че кражбата съставлява непреодолима сила, за да бъде освободен от отговорност превозвача по силата на закона?”; 2. ”Допустима ли е суброгация в правата на собственика на товара, които да бъдат упражнени от спедитора, който е длъжен да даде сметка на доверителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка по силата на чл.355 ТЗ, във вр. с чл.361, ал.2 ТЗ, когато липсват данни спедиторът да е осъден да заплати на товародателя обезщетение в размер на стойността на товара?”; 3.”Допустимо ли е ангажирането на директна регресна отговорност от спедитора към превозвача, когато собственикът на стоката не е осъдил спедитора за заплащане стойността на товара- предмет на престъпно посегателство?”4.”Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички направени с въззивната жалба оплаквания и възражения на жалбоподателя, в обхвата, очертан от същата?”
Като израз на визираното противоречие по първия от поставените въпроси са цитирани решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК: № 6 от 27.02.2013 г., по т.д.№ 1028/2011 г.; № 48 от 12.06.2017 г., по т.д.№ 408/2015 г. на ІІ т.о. и № 174 от 19.12.2017 г., по т.д.№ 417 / 2017 г. на ІІ т.о., както и решение на ВАС по адм.д.№ 12390/2008 г.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по искането за допускане на касационно обжалване, считайки го за неоснователно, поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Третото лице- помагач в процеса не заявява становище.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение Пловдивският апелативен съд е потвърдил решението на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която предявеният от „ТЕМИС-ЮГ” ЕООД, [населено място] – спедитор упражняващ правата на собственика на липсващата стока ”ИНТЕРКОМ ФУУДС”- гръцко търговско дружество срещу „ДАНИ ТРАНС -1” ЕООД, иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.82 ЗЗД и чл.373 ТЗ за имуществени вреди от пълна липса на товар, представляващ 23 палета с маслини и 4 палета със зехтин, с брутна тежина 21 671 кг. – обект на международен автомобилен превоз по сключен валиден договор за превоз от 05.04.2017 г. е уважен за сумата 20 371.59 евро. В останалата отхвърлителна част първоинстанционния съдебен акт на ПОС е отменен и осъдителната искова претенция е уважена до пълния размер на исковата сума от 20 939.24 евро, заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 30. 5. 2016 г. до окончателното и изплащане. Въз основа на преценката на доказателствения материал по делото за безспорно е прието, че по време на вътрешнообщностен превоз на територията на РБългария камионът с превозваната от превозвача стока е отнет противозаконно и същата не е достигнала до предназначението си. Позовавайки се на изрично посоченото в превозния договор условие – камионът да се оставя на надежден охраняем паркинг и на установените в чл.368, ал.1 ТЗ задължения на превозвача, в които е включено и задължение за опазване на товара за времето от неговото приемане до предаването му на получателя, както и на мястото на извършената кражба, въззивният съд е преценил като неоснователно възражението на ответника, основано на чл.81 ЗЗД за освобождаването му от отговорност, поради загубване на липсващата стока заради непреодолима сила. Изложени са съображения, че кражбата не е непредвидимо събитие от извънреден характер по см. на чл.306, ал.2 ТЗ, поради което за липсата на товара следва да бъде ангажирана отговорността на превозвача. Като ирелевантен за договорната отговорност на ответника е възприет безспорния по делото факт, че срещу ищеца, като спедитор и ответника превозвач е предявен иск от ТД – застраховател за солидарно заплащане на сумата 20 939.24 евро, изплатено застрахователно обезщетение на собственика на товара на 15.11.2016 г. Размерът на конкретната дължима от ответника сума за обезвреда е съобразен със стойността на липсващата стока, посочена в двете приложени и неоспорени в хода на процеса фактури.
С оглед решаващите мотиви на въззивния съд искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Съгласно задължителните постановки в т. 1 на ТР № 1/19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/ или процесуалноправен въпрос, с който се обосновава общото основание за достъп до касация трябва да е относим към формирането на решаващите правни изводи в обжалвания съдебен акт, но не и към неговата правилност, към възприемане на фактическата обстановка от състава на въззивната инстанция или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая първият от поставените въпроси не попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и не обосновава общата предпоставка за достъп до касация, доколкото не е свързан с тълкуване нормата на чл.306, ал.2 ТЗ, а отговорът му е предпоставен от преценка на конкретните факти и обстоятелства по делото. Затова и относим изцяло към правилността на обжалваното решение, с което е прието, че извършената кражба няма правната характеристика на непреодолима сила, защото ангажираните по делото доказателства сочат на неосъществена дължима от превозвача грижа, изрично вменена му от закона и условията на конкретния превозен договор, той не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Останалите формулирани от касатора материалноправни и процесуалноправен въпроси, като обусловили решаващата правна воля на въззивния съд, попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и обосновават общата предпоставка за достъп до касация.
Неоснователни по отношение на тях са поддържаните слективните основания по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Посочената, като израз на твърдяното противоречие по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК, практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК е във вр. с приложението на чл.306, ал.2 ТЗ, поради което се явява неотносима. Визираните критерии за селекция по т.2 и т.3 ГПК са въведени бланкетно – единствено, чрез възпроизвеждане на законовия текст и явяващи се неаргументирани, съгласно задължителните постановки в ТР №1/19.02.201 г. на ОСГТК на ВКС, не следва да бъдат обсъждани.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирал деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в производството по чл.288 ГПК и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК следва да му бъдат присъдени в размер на сумата 1200 лв., неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК и реално заплатено по банков път, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 17.12.2018 г. и извлечение по разплащателна сметка № 134/20.12.2018 г., възнаграждение с ДДС на адв.А..
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 135от 09.05.2018 г., по т.д.№ 128/2018г.
ОСЪЖДА „ДАНИ ТРАНС -1”ЕООД, с. В., Пловдивска област да заплати на ”ТЕМИС-ЮГ” ЕООД, гр. Б. сумата 1 200 лв.( хиляда и двеста лева), деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: