3
определение по ч.гр.д.№ 312 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
София, 04.07. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 312 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК във връзка с чл.15, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма]- [населено място] срещу определение от 02.05.2012 г. на Варненския окръжен съд по в.търг.д.№ 272 от 2012 г., с което е оставено без уважение възражението на [фирма]- [населено място] за неподведомственост на спора, по който е било образувано въззивното дело.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
В писмен отговор от 04.06.2012 г. ответникът по частната жалба А. С. А. оспорва същата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответник по делото/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на Варненския окръжен съд на 02.05.2012 г., а частната жалба е подадена на 07.05.2012 г./ и срещу определение на въззивен съд, което съгласно чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.15, ал.2 от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното определение-потвърдено поради следното: Произнасянето на въззивния съд по повдигнатия от ответника спор за подведомественост е правилно. Видно от исковата молба, А. С. А. е предявил срещу ответника [фирма]- [населено място] искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване, че не дължи сумата 742,41 лв. за електроенергия и с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата 300 лв. като получена без основание. Спорът за дължимостта на горепосочените суми е възникнал по повод съществуващото между страните гражданско правоотоншение по договор за доставка на електроенергия. Поради това и съгласно чл.14 ал.1 от ГПК спорът е подведомствен на гражданския съд.
Правилно въззивният съд е приел, че задължението не произтича от административен акт или от административна услуга по смисъла на пар.1, т.2 от ДР на Закона за администрацията, за да може да се твърди, че делото е подсъдно на административен съд. Административни актове могат да бъдат издавани и административни услуги могат да бъдат извършвани само от административни органи. Съгласно пар.1, т.1 от ДР на АПК това са органи, които принадлежат към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Търговските дружества-доставчици на електрическа енергия не са административни органи /не принадлежат към системата на изпълнителната власт, нито са овластени със закон да осъществяват определени административни правомощия/, поради което и издаваните от тях актове не са административни и извършваните от тях действия не представляват административни услуги. Действително, дейностите по производство, разпределение, пренос и търговия с електрическа енергия са обект на административно регулиране и на контрол от административен орган- ДКЕВР. Този административен контрол обаче не прави отношенията между доставчика и потребителя на електрическа енергия административни, тъй като в тях търговското дружество-доставчик не участва като представител на властта, а като търговец, макар и на регулиран пазар. Затова корегирането на сметката на потребителя на електрическа енергия не представлява нито административен акт, нито административна услуга, въпреки че е извършена едностранно. Както самият жалбоподател твърди в частната си жалба, правото на такава процедура е част от договора за доставка и е уредено в Общите условия.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК жалбоподателят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 400 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.05.2012 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.търг.д.№ 272 от 2012 г., с което е оставено без уважение възражението на [фирма]-гр.В. за неподведомственост на спора, по който е било образувано въззивното дело.
ОСЪЖДА [фирма]-гр.В. със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на А. С. А. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл.78 от ГПК разноски по делото пред ВКС в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.