ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 348
София, 07 април 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 587 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 179/26.10.2015 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 360/2015, с която е потвърдено решение № 171/20.04.2015 на Старозагорския окръжен съд по гр. д. № 96/2014, с което са отхвърлени предявените искове за обявяване нищожност на договор за продажба на недвижим имот и предварителен договор, обявен за окончателен, както и ревандикационни искове по чл. 17, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 108 ЗС.
Недоволен от решението е жалбоподателят С. Б. Г., представляван от адвокат Р. Р. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да определи вярната правна квалификация на предявените искове, както и да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, които /въпроси/ са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с Решение № 249/23.07.2010 на ВКС по гр. д. № 92/2009; Решение № 45/20.04.2010 на ВКС по гр. д. № 516/2006; Решение № 196/15.10.2013 на ВКС по гр. д. № 1348/2012; Решение № 405/23.10.2012 на ВКС по гр. д. № 1740/2011; Решение № 261/05.06.2015 на ВКС по гр. д. № 2857/2013; Решение № 484/11.06.2010 на ВКС по гр. д. № 375/2010; Решение № 204/21.09.2011 на ВКС по гр. д. № 1212/2010; Решение № 137/12.06.2013 на ВКС по гр. д. № 468/2012.
Ответниците по жалбата [фирма], [населено място], представлявано от адв. Е. М. от АК – Стара Загора, Р. З. И. и И. М. И., представлявани от адвокат З. Д. от АК – Стара Загора, я оспорват като я считат за неоснователна, а въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Претендират направените за касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че оспорваните сделки за продажба на апартамент и на гараж не са нищожни, като симулативни, както поддържа ищеца с исковата молба, тъй като представеното като доказателство по делото „обратно писмо“, изходящо от ищеца и първия ответник не съдържа уговорки с останалите ответници – продавачи по договорите (които от твърденията на ищеца не са знаели за неговата уговорка с първия ответник – купувач имотите да се закупят на името на ответника, а истинския купувач да е ищеца, на който впоследствие да ги прехвърли), поради което е прието че те са желаели настъпването на последиците от сделките и безспорно не са целели да сключат прикрита сделка. Неоснователността на исковете за нищожност е обусловила и неоснователност на предявените ревандикационни искове.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси, макар да обуславят изхода на делото, не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че страната не е длъжна да знае право и не е длъжна да сочи правната квалификация на предявения от нея иск. Тя е длъжна да посочи съдържанието на претендираното от нея право (в петитума на исковата молба) и фактите и обстоятелствата, от които то произтича ( в основанието на исковата молба). Ако страната посочва правна квалификация, това не обвързва съда, който е длъжен служебно да определи вярната правна квалификация на предявения иск. В мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани.
На ответниците по касацията следва да бъдат присъдени разноски в касационното производство, както следва: на „В. и к.“, [населено място] – сумата 480,00 лева; на Р. З. И. от [населено място] – сумата 500,00 лева; на И. М. И. от [населено място] – сумата 500,00 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 179/26.10.2015 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 360/2015.
ОСЪЖДА С. Б. Г. от [населено място] да заплати на „В. и к.“, [населено място] сумата 480,00 лева разноски.
ОСЪЖДА С. Б. Г. от [населено място] на Р. З. И. от [населено място] сумата 500,00 лева разноски.
ОСЪЖДА С. Б. Г. от [населено място] на И. М. И. от [населено място] сумата 500,00 лева разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.