О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
София, 08.06.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д.№333 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Д. Ж. лично и като управител на [фирма] с адрес на управление в [населено място], чрез пълномощника адв. Х. М. срещу определение №920 от 5.04.2012г., постановено по ч.гр.д.№464/2012 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането за незабавно изпълнение по ч.гр.дело №8914/2011г. на БРС за сумата от 10 650 лв., неустойка по споразумение от 18.03.2010г. ведно със законната лихва. Жалбоподателите навеждат доводи за неговата незаконосъобразност поради нарушение на чл.417, т.3 и чл.418, ал.2 ГПК – кога едно вземане подлежи на изпълнение – дали сумите трябва да са посочени като конкретна сума и точно определен падеж, или е достатъчно те да са определяеми.
Ответниците Т. С. Г. и К. С. Г., чрез адв. Я. Д. в писмен отговор излага съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, алтернативно за неоснователност на частната касационна жалба. Не е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от страна в заповедното производство.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване ВКС,ТК състав на първо отделение приема следното:
С определението, предмет на обжалване, постановено в производство по чл. 419 ГПК, е потвърдено разпореждане в обжалваната му част, с която е допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.3 ГПК. В обжалваната част съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал. З ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед и издаване на изпълнителен лист, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК не попадат в кръга на визираните в т. 1 и 2 на текста, тъй като тези актове не са преграждащи, с тях не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасянето на Бургаския окръжен съд е изчерпан инстанционния контрол за обжалване.
Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, първо отделение в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на И. Д. Ж. лично и като управител на [фирма] – [населено място] срещу определение № 920 от 5.04.2012г., постановено по ч.гр.д.№464/2012 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането за незабавно изпълнение по ч.гр.дело №8914/2011г. на БРС за сумата от 10 650 лв., неустойка по споразумение от 18.03.2010г., ведно със законната лихва до окончателното заплащане на главницата.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от датата на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: