О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
гр.София, 7.04. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на тридесет и първи март, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д. N 1093 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ВМТ “О”, гр. С., срещу въззивно решение № 142 от 25.03.2009г. по гр.д. № 937/2008 г. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 10.10.2008 г. по гр. д. № 1357/2007г. на П. районен съд, с което са отхвърлени предявените от ВМТ “О”, гр. С. срещу Р. д. на г. , гр. П. частични искове за заплащане на сумата 10 000 лв., обезщетение от неоснователно обогатяване на ответника за сметка обедняването на ищеца, по повод извършени подобрения в отдаден за безвъзмездно ползване с договор от 22.01.1985 г. обект- Бригадирски лагер “Б”, преустроен в хотелски комплект “Елите” в м. “Беглика, в землището на гр. Б..
В изложение за допускане на касационно обжалване се твърди, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси от значение за изхода на делото, решавани противоречиво от съдилищата, и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът Районно управление на г. , гр. П. не е подал писмен отговор.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, че обжалваемият интерес е над 1000 лв., намира същата за допустима.
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, Пазарджишкият окръжен съд е приел, че предявените обективно съединени частични искове за заплащане на обезщетения, представляващи стойността на подобрения в предоставения в заем за послужване недвижим имот с правно основание чл.59 ЗЗД са неоснователни. Изложил е съображения, че между страните по делото е сключен договор за заем за послужване, по силата на който ответната страна е предоставила на ищцовата безвъзмездно процесния недвижим имот – Бригадирски лагер “Б” за определен период от време, като уговореното в т.3 от същия за извършване на подобрения от страна на заемателя в имота, свързани с основен ремонт, реконструкция и модернизация на същия, които впоследствие да бъдат заплатени от заемодателя не променя безвъзмездния характер на същия, като договор за заем за послужване.говорките между страните за заплащане на подобренията имат значение единствено при наличие на такива подобрителят да има право да претендира тяхното заплащане по реда на неоснователното обогатяване. За да отхвърли исковете съдът е приел, че ищецът не е доказал ответната страна да се е обогатила в резултат на извършените от него подобрения в процесния имот, че е обеднял до размера на сумата от 287 700 лв., респ. до размера на 10 000 лв., с оглед частично заявените претенции, тъй като независимо от извършените подобрения, към момента на оценката на хотелския комплекс са констатирани повреди, които неколкократно намаляват стойността му. Приел е също така, че не е установена действителната стойност на подобренията, тъй като същите са извършени в периода 1985-1990 г., а дадените стойности по заключенията на приетите експертизи са към 2003 г. и 2005 г. В обобщение съдът е приел, че с оглед приложимата към спорното правоотношение норма на чл.59 ЗЗД ищецът, позоваващ се на неоснователно обогатяване на ответника следва да установи обогатяването, както и своето обедняване и причинната връзка между тях. В случая ищецът не е доказал нито един от елементите на състава на неоснователното обогатяване, както и размера на заявените претенции.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос- как следва да бъде преценявано от съда признанието на иска, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По поставения въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Този въпрос не е обусловил изхода на делото, тъй като решението на въззивния съд не е изградено на база признанието на ответната страна, което е оттеглено след това, а за да отхвърли исковете съдът е приел, че ищецът не е доказал претенциите си. Поставеният въпрос не е от значение за изхода на делото, поради което не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
По поставеният въпрос за правилната правната квалификация на иска и правомощията на съда да я определи се поддържа в изложението, че същият е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната и приложена практика, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Въззивният съд е приел, че правната квалификация на иска е по чл.59 ЗЗД, и че първоинстанционния съд е приложил неправилно закона по отношение на установените факти, поради което е преквалифицирал спорното право. Правомощията на въззивния съд по отношение на приетата от първоинстанционния съд правна квалификация са определени в закона. Въззивният съд не е обвързан от приетото от първоинстанционен съд правното основание на иска, но само ако приеме, че искът е разгледан на непредявено основание, той обезсилва решението на първоинстанционния съд и връща делото, за да бъде разгледан искът на предявеното основание. С оглед характера на договора определен от въззивния съд като заем за послужване и предвид безвъзмездния му характер, заявените от ищеца претенции са квалифицирани като такива с правно основание чл.59 ЗЗД. Това е така, тъй като договора за заем за послужване има безвъзмезден характер и не може да съдържа клаузи за възмездност, които са нищожни като част от договора. Затова, правилно съдът е квалифицирал отношенията между страните като извъндоговорни, почиващи на плоскостта на неоснователното обогатяване. Възприетият от него диспозитив, с който е оставил в сила решението на районния съд, вместо да го отмени и отхвърли иска с правилната правна квалификация е несъществено процесуално нарушение, тъй като не се е отразило върху крайния изход на делото, поради което не е налице основание за допускане до касационно обжалване.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на въззивно решение № № 142 от 25.03.2009г. по гр.д. № 937/2008 г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: