О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 348
София 06.04.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март, две хиляди и девета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4682/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Б. А./Ахмед/, Р. , приподписана от пълномощника и адвокат А, срещу въззивно решение №51 от 03.04.2008 г. по гр. дело №24/2008 г. на Разградския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №365 от 03.06.2003 г. по гр. д. №1550/2002 г. на Разградския районен съд. С първоинстанционното решение Л. Б. А./Ахмед/ е осъдена на основание чл.108 ЗС да предаде на И. Т. С. и М. Д. С. владението на апартамент, находящ се в Р. Въззивният съд е приел, че ищците са собственици на процесния имот и ответницата го владее без основание. Не е доказано, че договорът за покупко-продажба, оформен с нотариален акт №127/12.02.2001 г., е нищожен като симулативен. Не е представено обратно писмо, а с показанията на допуснатия по реда на чл.134, ал.2 ГПК/отм./ свидетел по никакъв начин не се установява привидност на сделката.
Ответниците по касационната жалба И. Т. С. и М. Д. С. , двамата от Р. , не са заявили становище.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по съществен процесуалноправен въпрос, касаещ възможността за доказване на симулацията и без наличие на обратно писмо. Този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Представени са две решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №51 от 03.04.2008 г. по гр. дело №24/2008 г. на Разградския окръжен съд. Повдигнатият от касатора въпрос е съществен, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Обжалваното решение е в съответствие с трайно установената съдебна практика, според която когато няма обратно писмо, а само „начало на писмено доказателство”, т.е. документ, който прави само вероятно твърдението за симулация, то свидетелските показания са допустими. Според касатора въззивният съд необосновано е преценил, че свидетелските показания не са достатъчни за допълване останалите данни, представляващи начало на писмено доказателство, за да се установи симулацията. Необосноваността обаче не може да се използва пряко като основание за допустимост на касационната жалба, тъй като касае нейната основателност по съществото на спора. При въведеното със сега действащия ГПК само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. В случая сочената от касатора необоснованост би могла единствено да послужи евентуално като основание за касиране на обжалваното въззивно решение поради неправилност, но не и като основание за допускане на касационното обжалване, което пък е предварителен въпрос за селекция на жалбите. Това е така, защото тя в крайна сметка се отнася до опорочаване истинността на изводите на въззивния съд по фактите, което не е във връзка с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос в отклонение или при противоречива практика по приложението на закона съобразно изискването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №51 от 03.04.2008 г. по гр. дело №24/2008 г. на Разградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.