1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
гр. София, 10.05.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1991 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Х. Х. срещу определение № 94 от 05.02.2013г. по ч. т. дело № 833/2012г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 15025 от 24.09.2012г. по ч. гр. дело № 3688/2012г. на Софийски градски съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради нарушение на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Излага доводи, че определението на СГС, предмет на обжалване пред ВКС, е акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото по обезпечение на доказателства, поради което моли определението на ВКС да бъде отменено със законните последици.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма] частна касационна жалба срещу определение № 15025 от 24.09.2012г. по ч. гр. дело № 3688/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 20.02.2012г. по гр. дело № 7555/2012г. на Софийски районен съд, 124 състав, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за обезпечаване събирането на доказателства по бъдещ иск с правно основание чл. 365, ал. 3 ЗЗД, който ще бъде предявен срещу [фирма], ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като въззивното определение не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Изложил е съображения, че производството по обезпечаване на доказателства има несамостоятелен и привременен характер, поради което с постановените в същото съдебни актове не се дава разрешение по същество на друго производство, нито биха могли да имат преграждащ за развитието на самото исково производство ефект.
Обжалваният съдебен акт е правилен, съобразен със закона и при неговото постановяване не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Определението на въззивната инстанция, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата за обезпечаване на събирането на доказателства по бъдещ иск, не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК визира две групи определения, които подлежат на касационно обжалване при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, и определения на въззивните съдилища, постановени в други производства, в двете им разновидности – с които се дава разрешение по същество или се прегражда развитието на тези производства. Определението, постановено от въззивния съд по повод жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което не се уважава молбата за обезпечение на доказателства, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което не е от категорията на визираните в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебни актове и не подлежи на касационно обжалване на основание посочената правна норма. Това определение не отговоря и на изискването по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като не дава разрешение по същество на друго производство, нито прегражда неговото развитие. Определението за обезпечение на доказателства има несамостоятелен характер, поради това, че е функционално свързано с предстоящ исков процес – с него се цели да се събере доказателство, което би могло да се изгуби или събирането му би се затруднило. Определението по чл. 208 ГПК, с което не се уважава молбата за обезпечение на доказателства, подлежи на двуинстанционно разглеждане.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, друг състав на Второ отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 94 от 05.02.2013г. по ч. т. дело № 833/2012г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.