4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
София, 12.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 6060 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] село, обл. К., чрез юрисконсулт Е. Д., против въззивното решение № 225 от 10 юни 2014 г., постановено по в.гр.д. № 265 по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил за 2014 г., с което е потвърдено решение № 102 от 19 февруари 2014 г., постановено по гр.д. № 2452 по описа на районния съд в гр. Дупница за 2013 г. за признаване за незаконно на уволнението на Ц. И. К. от [населено място], за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „оператор на ксерокс” и за осъждането на дружеството да й заплати сумата от 1713,53 лева обезщетение за времето 1 октомври 2013 г. – 5 февруари 2014 г., през което е останала без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от предявяването на иска, и в полза на К. са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводството. Твърди се несъобразяване от страна на съда на представени по делото доказателства и обстоятелства – с приемането на ново щатно разписание длъжността, заемана от ищцата, е съкратена, на ищцата е определена 84% трайна неработоспособност, поради което й е предложено да заеме друга длъжност („кантарджия”), която е предвидена за заемане от трудоустроени лица и условията на труд са напълно съобразени с професионалната подготовка на ищцата и противопоказанията за работа, посочени в представеното ЕР на ТЕЛК. Заявява се, че предвид високия процент намалена работоспособност и множеството противопоказания за работата в експертното решение, малкият брой места за трудоустроени лица и минималната вероятност да се получи разрешение на инспекцията по труда за освобождаването на ищцата поради съкращение в щата, на ищцата е предложено преназначаване на новата длъжност – новообособено работно място. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, включено в жалбата, както и с отделно заявление, се търси допускането в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – допуснато е неточно тълкуване и прилагане на чл. 314, чл. 317 и чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ и чл. 78 от Наредбата за медицинската експертиза, което е довело до постановяването на неправилно съдебно решение.
Ответницата Ц. И. К. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. И. Г., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и изложените в касационната жалба оплаквания срещу въззивното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема въззивната жалба на дружеството за неоснователна, предвид установената по съответния ред намалена работоспособност на ищцата за срок от три години и противопоказани условия на труд: тежък физически труд, нощен труд, смени, дежурства, значително психоемоционално напрежение, токсични вещества и при изрично отбелязване, че лицето може да изпълнява длъжности съобразно тези условия. Счетено е, че след съкращаването на длъжността, заемана от ищцата с новото щатно разписание от м. август 2013 г., липсва надлежно дадено предписание на ТЕЛК за трудоустрояването на ищцата и за преместването й на друга длъжност, поради което не може да се приложи основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ – поради отказ на работника да заеме предложената му работа при трудоустрояване, а взетото решение от комисията по трудоустрояване не може да замести липсата на предписание на компетентния орган. Това заключение е основано на тълкуването на относимите правни разпоредби и липсата на трудоустрояване по смисъла на чл. 314 КТ, както и на липсата на обвръзка между процента на намалена трудоспособност с трудоустрояването.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване поради непосочване от страна на касатора на общото основание за допускане на касационното обжалване.
Съобразно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 1/2009г., ОСГТК, т. 1, при действието на ГПК от 2007 г. допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото. ВКС постановява, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе за преценката на допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
В касационната жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според допълнителното заявление на касатора, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК конкретното основание за касационното обжалване е произнасянето на съда по съществен материалноправен въпрос: съдът е допуснал неточно тълкуване и прилагане на чл. 314, чл. 317 и чл. 330, ал 2, т. 5 КТ и чл. 78 от Наредбата за медицинската експертиза. В какво се изразява съответната неточност от страна на съда не е отразено в поставения проблем и остава напълно неясно за кое точно разрешение на въззивния съд се излага твърдението за неправилно тълкуване – дали за процедурата по трудоустрояване, или за компетентността на съответните органи да дадат предписание, или за характера на решението на комисията по трудоустрояване на касатора, или за липсата на връзка между трудоустрояването и процента намалена трудоспособност. При тези обстоятелства в съответствие с посоченото по-горе задължително тълкуване следва да се приеме, че касационното обжалване не може да бъде допуснато поради липсата на правен въпрос.
Предвид изхода на спора е основателно искането на ответницата за присъждане на сторени от нея разноски по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 225 от 10 юни 2014 г., постановено по в.гр.д. № 265 по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил за 2014 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на Ц. И. К., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 500,00 (петстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: