О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
София, 13.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1455/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
П. на Р Б. е подала касационна жалба срещу решение по гр. д. № 455/2012 г. на Софийския апелативен съд, към която са приложени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 180, ал. 1 ГПК и решения на различни съдилища.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Р. Й. от [населено място] не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският апелативен съд, с решение от 29. 06. 2012 г. по гр. д. № 455/2012 г. е оставил в сила решението, постановено на 10. 06. 2011 г. по гр. д. № 523/2008 г. на Софийския градски съд, с което е осъдена П. на Р. Б. да заплати на Р. Й. сумата 8000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата 240 лв. разноски за първоинстанционното производство. С решението от 29. 06. 2012 г. апелативният съд е изменил частично първоинстанционното решение досежно началната дата на присъдената лихва, като е постановил П. да заплати на Р. Й. законната лихва върху главницата от 8000 лв., считано от 21. 07. 2007 г.. Касационната жалба на П. е срещу размера на присъденото обезщетение от 8000 лв., с искане да бъде намалено.
Искането за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и по материалноправен въпрос, по който е налице противоречива практика на съдилищата. Посочено е в изложението, че апелативният съд не е извършил преценка на всички обстоятелства, относими към принципа за справедливост при определяне на неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, което е в противоречие с ППВС № 4/1968 г. и Тълкувателно решение № 3/2005 г. ОСГК на ВКС, а така също не е изложил мотиви за причинно-следствената връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди – противоречие с т. 19 на ТР № 1/2001 г. ОСГК на ВКС. По материалноправния въпрос за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, жалбоподателят твърди, че е налице противоречива практика на съдилищата, като се позовава на съпоставка на решения по сравнително сходни случаи, по които определените обезщетения се различават съществено по размер.
Касационният съд счита искането за необосновано.
Несъстоятелно е твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС – цитираните постановления и тълкувателни решения. Съдът е изложил изчерпателни мотиви за правнорелевантните обстоятелства, относими към спора по делото – незаконност на обвинението за извършено прпестъпление от ищеца, за което той е бил оправдан с влязла в сила присъда, което обстоятелство ангажира отговорността на П. по чл. 2 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Изложени са съображения за тази причинна връзка, за естеството и размера на тези вреди. Не е налице и твърдяното противоречие с практиката на други съдилища по материалноправния въпрос за размера на дължимото обезщетение. Деликтната отговорност по чл. 2 ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД не може да бъде уеднаквявана, тъй-като отделните фактически хипотези са многообразни и са свързани с индивдуалните изживявания на различни физически лица. В случая въззивният и първоинстанционният съд се приложили точно закона при определяне на дължимото обезщетение за конкретните неимуществени вреди, понесени от конкретния ищец.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 29. 06. 2012 г. по гр. д. № 455/2012 г. на Софийския апелативен съд по жалбата на П. на Р Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: