5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№349
С., 16.10.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 5022 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. Н., В. Р. М. и М. Р. М. чрез пълномощника им адвокат Е. К. против решение № 66 от 9.05.2014 г., постановено по гр.д. № 90 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Разград, с което е отменено решение от 23.02.2014 г. по гр.д. № 198/2013 г. на Районен съд-Исперих и вместо него е постановено друго за допускане на съдебна делба на нива с площ от 36.800 дка, находяща се в м.”К. Е.” по плана за земеразделяне на [населено място], [община], представляваща имот № 012054, при посочени граници, между съделителите и при права в съсобствеността: Х. М. Х. – 4/16 ид.ч., А. М. Н. – 4/16 ид.ч., С. С. С. – 4/16 ид.ч., Р. М. Н. – 1/16 ид.ч., Ф. Р. М. – 1/16 ид.ч., В. Р. М. – 1/16 ид.ч. и М. Р. М. – 1/16 ид.ч.
Ответниците по касационната жалба Х. М. Х., А. М. Н., С. С. С. и Ф. Р. М. не са подали писмен отговор.
При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Искът е основан на твърденията, че имотът е наследствен от М. Х. Ю., поч.11.04.2001 г. и е възстановен с решение на ОСЗ-гр.И. № 01ВАЗ/24.09.2005 г. Ответниците по иска и настоящи касатори са навели възражение, че са придобили собствеността по давност, чрез владение, осъществявано от възстановяване на правото на собственост, първоначално със съгласието на общия наследодател, който обезщетил другите наследници с други имоти, а този имот оставил за тях.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните са наследници на М. Х. Ю., като ответниците са наследници на неговата дъщеря Д. М. Н., починала на 26.09.2005 г. С Решение № 01ВАЗ/24.07.1996 г., постановено по преписка № 02152/10.01.1992 г. на ОСЗ – [населено място] е възстановено правото на собственост на наследодателя на страните върху процесната нива. С нотариално заверено на 16.08.1994 г. пълномощно наследодателя М. Ю. упълномощил дъщеря си Д. Н. с редица правомощия по отношение на процесната земя, включително и с право да се разпорежда с нея както намери за добре, а с реализираната сума да се разпореди в своя сметка. На 15.08.1997 г. в полза на наследодателят бил издаден и констативен нотариален акт за процесната нива. Ангажираните от ответниците гласни доказателства пред районния съд са, че М. Ю. е живеел при семейството на дъщеря си Д. Н. като още от възстановяването на нивата тя била обработвана от нея, съпруга й и трите им деца, а след нейната смърт през 2005 г. нейните наследници- четиримата ответници продължили да обработват нивата, без да са били подпомагани от останалите наследници, които не са имали претенции към тази нива, а и приживе наследодателят бил разпределил имотите си между децата си, като на сина си Х. дал друга нива от 20.00 дка. и му купил къща, а другите си две дъщери обезщетил по друг начин. Съдът е изложил съображения, че свидетелските показания не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал досежно обстоятелството ,че приживе наследодателят е разделил имотите си между децата си по начина пописан от свидетелите, тъй като не е установено по делото на М. Ю. да е била възстановена друга земеделска земя, освен процесната, с която той да се е разпоредил в полза на сина си, първия ищец, както и какво от неговото имущество са получили другите две ищци. Не се установява по делото по безспорен и несъмнен начин, че действително е било налице намерение за своене на частите на другите наследници от процесния имот от страна на Д. Н. и нейните съпруг и деца. Установява се, че единствено и само те са обработвали имота и са прибирали плодовете от него, на което другите съсобственици не са се противопоставяли. Никой от свидетелите не твърди, че е имало случай, при който ответниците не са допускали ищците в процесната нива и са заявявали ясно и недвусмислено пред тях, че считат нивата за своя, а не за собственост на всички наследници на М. Ю.. По тези съображения е направен извод, че ответниците не са придобили правото на собственост върху нивата въз основа на продължило повече от 10 години давностно владение, а са били само държатели на притежаваните от ищците съответни идеални части и като такива не са могли да придобият същите по давност.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос, свързан с упражняване на фактическа власт върху процесния имот преди и след смъртта на общия наследодател М. Х. Ю. и на придобивна давност от Д. Н. и нейното семейство, които владеят имота изключително за себе си от датата на възстановяване на нивата, като тя се обработва единствено и само от ответниците, наследниците на Д. Н., упражнявана е фактическа власт върху нея и без противопоставяне от титуляра на правото на собственост, както и впоследствие след неговата смърт на 24.01.2001 г. без противопоставяне на останалите наследници, както и по процесуално правния въпрос, свързан с липса на мотиви, които да отразяват кои от свидетелските показания не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал и въз основа на кои доказателства съдът е стигнал до изводите, че не е установено по безспорен и несъмнен начин, че действително е било налице намерение за своене на частите на другите наследници от страна на Д. Н. и нейните наследници. К. се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение № 1/6.12.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС и решение № 102/16.02.2010 г. по гр.д. № 104/2009 г., ВКС, І г.о. и на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с решение № 239/29.05.1996 г. по гр.д. № 91/1996 г., ВКС, І г.о. и решение № 2831/29.10.1979 г. по гр.д. № 1103/1979 г., ВС, І г.о. В касационната жалба се поддържа и довод за нередовност на исковата молба, поради грешно посочване на презимето на съделителя Ф. М..
С Тълкувателно решение № 1/6.12.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването, като в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС, но когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена, както и че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение и ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. В. решение е постановено при съобразяване с указанията по приложение на материалния закон в посоченото тълкувателно решение, доколкото изводите на съда са, че не е доказано фактическата власт да е установена на основание, което изключва владението на общия наследодател и наличие на факти, от които да се направи извод, че е демонстрирано завладяване на неговите и на останалите му наследници права.
Решение № 102/16.02.2010 г. по гр.д. № 104/2009 г., ВКС, І г.о. е постановено за преценка допустимостта на въззивно решение по нередовна искова молба, в която при посочване на номера на имота е допусната грешка, но границите са посочени точно и даденото тълкуване е неотносимо към настоящия случай, в който липсват данни и твърдения за ненадлежно индивидуализиране на процесната земеделска земя.
Не е налице и противоречиво разрешаван от съдилищата правен въпрос, доколкото с посочените от касаторите решения, постановени по реда на ГПК-отм., се приема, че сънаследникът владее имота както за себе си, така и за останалите сънаследници, като може да измени основанието за владение само за себе си, като отрече правото на останалите сънаследници само ако манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното знание и не е достатъчно един от сънаследниците да се ползва сам от вещта, за да се приеме, че владението на останалите сънаследници е прекратено, които изводи изцяло съответстват на възприето от Окръжен съд-Разград.
В обобщение не е налице основание и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66 от 9.05.2014 г., постановено по гр.д. № 90 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Разград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: