О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№349
[населено място], 19.10.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3707 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 131 от 29.05.2015г. по гр.д. № 230/2015г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 62 от 23.03.2015г. по гр.д. № 692/2014г. на Новозагорски районен съд за допускане на съдебна делба между П. К. С. и М. К. Д.-Г. на сгради, находящи се в недвижим имот в [населено място] на [улица], а именно: жилищна сграда, еднофамилна, с площ 13 кв.м., на един етаж, с идентификатор 51809.501.1607.1; жилищна сграда, еднофамилна, на два етажа, застроена на 63 кв.м., с идентификатор 51809.501.1607.2 и постройка на допълващо застрояване с площ 24 кв.м., с идентификатор 51809.501.1607.3, находящи се в поземлен имот 51809.501.1607 по кадастралната карта на [населено място], с площ 274 кв.м.
Касационната жалба е подадена от М. К. Д.-Г.. чрез пълномощника адв. Н.. Поддържа се неправилност на решението поради противоречие със закона, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с ППВС № 6/1974г., т.2 и с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г. по тълк.д. № 1/2012г. на ОСГК на ВКС по въпроса за приложението на презумпцията по чл. 69 ЗС в отношения между съсобственици и действията, с които следва да се демонстрира промяната на държането във владение.
Ответницата по жалбата П. К. С. в писмения си отговор взема становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за делба във фазата по допускането й. Двете съделителки са сестри и са наследници на родителите си К. Д. и Д. Д., починали съответно през 1986г. и 1997г. Предмет на делбата са останалите в наследство сгради в поземлен имот с идентификатор 51809.501.1607 по кадастралната карта на [населено място]. Теренът не е включен като предмет на делбата поради това, че е застроен със самостоятелни жилищни сгради и делбата му е недопустима. Спорът е съсредоточен върху наведеното от ответницата по иска, сега касатор М. Д.-Г., възражение за придобиване на имота по давност. Съдът е приел за установено от събраните гласни доказателства, че двете сестри са били в добри отношения до преди няколко месеца; ищцата е напуснала имота преди много години, но е идвала при сестра си, оставяла е свои вещи на съхранение в имота; между тях преди 5-6 години са провеждани разговори за разделяне на имота, като ответницата е казала на ищцата да спре да плаща данъци за имота. При тези данни съдът, основавайки се на последователната съдебна практика, е приел, че презумпцията на чл. 69 ЗС е приложима в отношения между съсобственици, но след като основанието, на което е придобита фактическата власт признава права и на останалите съсобственици, то това прави съсобственика държател на чуждите идеални чисти. За да се превърне това държане във владение са необходими действия, с която по явен и недвусмислен начин се отрича владението на останалите съсобственици. В случая не е установено извършване на такива действия от ответницата по иска – тя живее в имота след смъртта на родителите си, правила е ремонти, но не е отричала правата на сестра си; съответно – ищцата е посещавала имота и ползвала помещения в него. При тези данни съдът е счел, че не е установено началото на владението на имота изцяло с намерение да се свои, поради което предявеното възражение по чл. 79 ЗС не може да бъде уважено.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поддържаните от касатора твърдения са за противоречие на изводите на съда, касаещи приложението на презумпцията на чл.69 ЗС между съсобственици, със задължителна практика на ВКС – ППВС № 6/1974г.,т.2 и Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК на ВКС. Такова противоречие липсва, напротив, решаващите изводи на съда са в пълно съответствие с посочената практика. ППВС № 6/1974г. е посветено на правните проблеми на подобренията и в т.2 сочи, че при изясняване дали подобрителят е владелец следва да се изхожда от презумпцията на чл. 69 ЗС, като се изследва доколко тя не е оборена; намерението на лицето да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват съдържанието на правомощията на собственика; при промяна на държането във владение тези действия трябва да са насочени и към собственика. В обжалваното решение, доколкото конкретният случай касае отношения между съсобственици, съдът е приел, че основанието за възникване на съсобствеността предполага, че съсобственикът, който е в имота, владее своите идеални части и държи частите на другия съсобственик, като за да превърне държането във владение е необходимо да извърши явни и недвусмислени действия по отричане владението на другия съсобственик.
Според приетото в Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК на ВКС съсобственикът, упражняващ фактическа власт върху чуждите идеални части, може с едностранни действия превърне държането им във владение; тогава, за да стане собственик въз основа на придобивна давност, трябва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Мотивите на Сливенски окръжен съд са напълно съобразени с тълкувателния акт и отхвърлянето на възражението за давност е обосновано именно с липсата на такова доказване.
С допълнителна молба са представени от жалбоподателката влезли в сила решения на окръжни съдилища, както и незадължителна практика на ВКС. От една страна спрямо тези актове не са изложени съображения за допускане на касационно обжалване; от друга страна, в тях въпросът за подлежащите на доказване обстоятелства при възражение за придобивна давност между сънаследници е решен в смисъла на Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК на ВКС.
Представените с касационната жалба нови доказателства – писмени свидетелски показания и жалба до прокуратурата не могат да бъдат взети предвид, тъй като в касационното производство е недопустимо събиране на нови доказателства, а и писмените обяснения на лица, които могат да бъдат разпитани като свидетели, са недопустимо доказателствено средство.
Предвид изложеното, липсват предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В полза на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 131 от 29.05.2015г. по гр.д. № 230/2015г. на Сливенски окръжен съд по касационната жалба на М. К. Д.-Г. от [населено място].
ОСЪЖДА М. К. Д.-Г. от [населено място], [улица] да заплати на П. К. С. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 500/петстотин/ лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.