О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
София, 20.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2640 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез старши юрисконсулт Х. Х. срещу решение № 159/03.06.2015 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, Търговско отделение, първи състав по в.т.д. № 237/2015 г., потвърждаващо решение на Добрички окръжен съд /Д./, с което касаторът е осъден да заплати на С. К. К. сумата от 25001 лв., част от сумата 54460 лв., представляваща неплатено застрахователно обезщетение по застрахователен договор със законните последици. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване визира чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – С. К. К. оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди уважителното решението на Д. по предявения частичен иск от С. К. К. срещу [фирма] по чл.208 ал.1 КЗ /отм./ вр. чл. 193 ал.1 КЗ /отм./, ВАС е приел, че страните са обвързани от договор по застраховка „Земеделски култури“, обективиран в приложена застрахователна полица. По силата на този договор застрахователят е застраховал земеделски култури – грах за обща застрахователна сума от 59400 лв. при покрити застрахователни рискове градушка, буря, проливен дъжд, осланяване, наводнение. ВАС е приел, че в случая е настъпило застрахователното събитие „проливен дъжд“, при което застрахователната култура е увредена и обуславя уважаване на предявения иск за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение. Съдът е обсъдил отделните клаузи в приложените общи условия /ОУ/, на които са се позовали страните, съобразно правилата на чл.20 ЗЗД, както и събраните по делото доказателства: заключение на съдебно агротехническа експертиза /САТЕ/ и свидетелски показания, за които са изложени съображения за кредитирането или некредитирането им. ВАС е приел, че от заключението на САТЕ се установява, че в резултат на проливните дъждове на процесните грахови култури са нанесени механични повреди, изразяващи се в пречупване на стъблата, гниене и покълване на зърната. Посочено е, че голямата листна маса е предпоставка за спиране жизнено важните за растението процеси, тъй като грахът няма компенсираща способност като другите растения /заключение на САТЕ/. Изводите на експертизата, според ВАС, се подкрепят и от показанията на свидетелите С. и В., като съдът е посочил в мотивите си, че не кредитира показанията на свидетеля П., служител на ответното дружество, сега касатор, които са теоретични по съдържанието си, едностранчиви и противоречат на останалите събрани доказателства. При така приетата фактическа обстановка, ВАС е приел, че са налице предпоставките на чл.208 ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.193 ал.1 КЗ /отм./ за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение при настъпило застрахователно събитие „проливен дъжд“ с уговорените между страните проявления на щетите – затрупване на растенията с наноси, надлежно уведомяване на застрахователя за застрахователното събитие и изпълнение на задълженията на застрахования по чл.207 ал.3 КЗ /отм./.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира следните процесуалноправни въпроси: „- може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства без да обсъди другите събрани по делото релевантни такива и да изложи съображения защо приема едните като недостоверни, а другите за достоверни такива?“ „- може ли съдът при обсъждане на дадено доказателствено средство (отделни разпити на свидетели и приетата по делото съдебно агро-техническа експертиза), да обсъди и приеме за установени част от установените от тях обстоятелства, а другата част да игнорира напълно без да изложи мотиви защо приема само конкретни части от тези доказателствени средства, а друга част изобщо не обсъжда?“
Така формулираните въпроси сочат на връзка със спора, но са поставени извън установената и приета от ВАС фактическа обстановка, събраните по делото доказателства и съображенията на ВАС, изложени в мотивите на въззивното решение по тези доказателства, доводи и възражения на страните във връзка със същите. ВАС е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а не само избрани от него или избрани части от едни доказателства, като е обосновал правните си изводи със заключението на САТЕ и показанията на двама от разпитаните свидетели, без да кредитира показанията само на един свидетел, но излагайки съображенията си за това – свидетелят е служител на ответника, сега касатор, и дава показания, които са теоретични по съдържание и противоречат на всички останали доказателства. При така изложените съображения от ВАС е видно, че е налице обсъждане на събраните по делото доказателства, решението е постановено при условията на чл.235 ал.2 ГПК, поради което формулираните от касатора въпроси изразяват само неговото желание за друг резултат по делото, но не съответстват на приетото и установено от ВАС, както и на изложените съображения за това в обжалваното решение. Ето защо няма основание да се приеме, че формулираните от касатора въпроси са обуславящи изхода на конкретното дело и конкретния спор. Безпротиворечива е съдебната практика на ВКС, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приеме за недостоверно, съдът трябва да изложи мотиви за това. В този смисъл е и постановеното въззивно решение – извършено е обсъждане и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства при изложени от ВАС съображения. Приложената от касатора съдебна практика е по съвсем различни казуси, при които отсъстват съвкупна преценка и обсъждане на всички събрани по делото доказателства, обусловили основание за отмяна на постановените въззивни решения и връщане на делата за ново разглеждане от въззивните съдилища за събиране и обсъждане на относими доказателства /р. № 69/23.07.2014 г. по т.д. 1874/2013 г., р. № 24/28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г., допуснато да касация с приложеното+ опр. № 26/19.01.2009 г./, в този смисъл е постановеното и цитирано решение № 221/15.04.2002 г. по гр.д. № 677/2001 г. по ГПК /отм./.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер на 975 лв. адвокатско възнаграждение /списък по чл.80 ГПК, договор за правна защита и съдействие/
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 159/03.06.2015 г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, първи състав по в.т.д. № 237/2015 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на С. К. К. [населено място], [улица] сумата от 975 лв. /деветстотин седемдесет и пет лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.