О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
[населено място] ,20,05,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение , в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2023 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на СД „ К. 69 – К. и С. „ против определение № 487 / 26.03.2013 год. по ч.гр.д.№ 295 / 2013 год. на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение , с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството против разпореждане № 2551 , постановено на 01.03.2013 год. по гр.д. № 954 / 2013 год. на Плевенски районен съд , с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване заповед за изпълнение по чл.417 т.3 ГПК срещу [фирма] , за сумата от 5 940 лева / дължима неустойка за забава в издължаването на наемна цена за периода м. март – м. юли 2010 год. , съгласно чл. 9 от сключен между страните договор за наем от 23.04.2009 год. . Жалбоподателят счита, че отказът за издаване на исканата заповед за изпълнение на парично задължение е в противоречие със задължителна съдебна практика , приемаща за допустимо издаването и при нефиксиран изричен размер на предявеното вземане в договора – основание за искането, но при негова определяемост , изводима от съдържанието му , както и изключваща необходимостта от представяне на документ , по смисъла на чл. 418 ал.2 ГПК, досежно удостоверяване изискуемостта на задължението за неустойка – определения постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК , макар и при наличие на такива в обратен смисъл . Обосновава основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт , но е процесуално недопустима , на основание чл.280 ал.2 вр. с чл.274 ал.4 ГПК , предвид следното :
Предявеното вземане е с цена под 10 000 лева, при законодателно предвиден минимален праг за касационна обжалваемост на постановени определения по търговски дела – 10 000 лева . Търговският характер на делото е безспорен, с оглед търговския характер на сделката , на основание чл.286 ал.1 ТЗ , предвид качеството на сключилите я страни – търговци по смисъла на чл.1 ал.2 т.1 ТЗ и предмета на същата – отдаване , респ. ползване под наем на търговски обект и за нуждите на осъществявана от наемателя търговска дейност, изрично изводимо от клаузите на сключения договор – чл. 1 и чл.7 .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на СД „ К. 69 – К. и С. „ против определение № 487 / 26.03.2013 год. по ч.гр.д.№ 295 / 2013 год. на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение .
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му , с частна жалба , пред друг състав на Върховен касационен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :