3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
С., 20,05,2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2498/2014година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗК [фирма]- [населено място] против решение №832 от 29.04.2014г. по т.д. 152/14 на Софийски апелативен съд.
Ответниците по касация- Ф. Я. З. и Е. Р. З. и двамата от [населено място], чрез пълномощниците им – Д Н. и адв. В. И. – К. са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изложили са и становище за правилност на постановения съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът е заявил, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставил е въпроса, формулиран от него като такъв за „ обезвереда за неимуществени вреди, при необоснован и категоричен извод за наличие на виновно противоправно поведение от страна на водача на процесния автомобил.”Страната подробно е развила разбирането си за неправилност на съдебния акт, с оглед твърдяното от нея, че не е доказана вината на ответника като водач и собственик на МПС. Направен е извод, че не е установен по делото един от елементите на деликтната отговорност на водача – вина, поради което и за застрахователя няма задължение за заплащане на обезщетение, тъй като прякото право възниквало само когато било налице и „деликтното право”. Посочено е още, с оглед така развитите съображения че „обуславящият съществен въпрос бил : Може ли гражданския съд да прави квалификация на деяние и вменяване на вина и противоправно поведение и налице ли е виновно противоправно поведение от страна на водача на МПС без да се изясни категорично причини за настъпването на вредоносния резултат”.Изложени са и кратки оплаквания относно присъдения размер на обезщетението.
Касаторът не обоснова довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Дори и да бъде изведен правен въпрос от така развитото изложение по чл.280, ал.1 ГПК, дори и да се приеме този въпрос за релевантен, въпреки, че формулираните от касатора са хипотетични и фактически, без да са свързани с решаващите правни изводи на въззивния съд / а задължението за ясна и точна формулировка на този въпрос е на касатора – ар т.1 ТРОСГТК №1 /09г./, то той би обосновал единствено общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да обоснове, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито поставянето на хипотетични въпроси.Оплакванията за неправилност на решението свързани със защитната теза на страната са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като са относими към основанията по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е налице и поради това, че релевантния правен въпрос по делото, свързан с включване в обема на застрахователното покритие на застраховката „ Гражданска отговорност” и случаите, при които увреждането на третото лице е настъпило в резултат на безвиновно поведение на водача на МПС по смисъла на чл.257 и чл.267 КЗ вр.чл.50 ЗЗД, а не само от деликта, е бил разрешен със задължителна за съдилищата практика –решение №15 от 01.06.2012г. по т.д. №279/11г. на ВКС, І т.о., постановено по чл.290 ГПК. На това решение се е позовал и въззивния съд, разграничавайки деликта, свързан с използване на МПС и отговорността по чл.50 ЗЗД, свързан с принадлежността на правото на собственост върху автомобила. Доколкото е налице задължителна практика по въпроса обусловил отговорността на застрахователя, респективно правния резултат по делото, то и не се установяват предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №832 от 29.04.2014г. по т.д. 152/14 на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: