3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
София, 25.06.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч.т.д. № 1545/2018г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1258 от 18.04.2018 г. по в. т. д. № 1798/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същия търговец частна жалба срещу определение № 873 от 14.02.2018 г. по т. д. № 4988/2016 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-16 състав. С първоинстанционния акт е оставено без уважение искането на частния жалбоподател (ответник по предявен иск по чл. 135 ЗЗД) за спиране на производството по делото на основание чл. 637 ТЗ.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно и за спиране на производството по делото, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си, основани на спецификата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и на характера на това производство като универсален способ за принудително изпълнение. Представя и изложение на основанията по чл. 280 ГПК за допускане на касационното обжалване, което обаче не следва да бъде обсъждано, тъй като, доколкото в случая се касае за преграждащо определение, постановено от въззивната инстанция, настоящото частно производство е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, а не на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и поради това касационният контрол не е обусловен от наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – изразява становище за неоснователност на същата в писмен отговор от 29.05.2018 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба, подадена от [фирма], [населено място], Софийски апелативен съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като с нея се атакува определение, което не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито в закона е предвидена изрично възможността за обжалването му.
Определението е правилно.
Първоинстанционното определение, предмет на въззивната частна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Настоящият състав споделя изцяло изразеното от въззивния съд разбиране за недопустимостта да бъде обжалвано определението, с което съдът е отказал да уважи искането на страната (в случая – на един от ответниците) за спиране на производството по делото на основание чл. 637 ТЗ. Напълно обоснована е преценката, че това определение не е от категорията на актовете, които съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК могат да бъдат обжалвани с частна жалба. От една страна, в закона не е предвидена изрично възможност за обжалване на отказа да бъде спряно производството по делото (за разлика от определението за спиране), а от друга – този отказ няма характер на „преграждащ” производството по делото.
С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1258 от 18.04.2018 г. по в. т. д. № 1798/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: