2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
гр. София, 22.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 81 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на С. Ж. С. и Г. К. Г. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Г. Н., присъединена за разглеждане по гр. д. № 81/2014 г., ІV г.о. с определение № 51 от 21 януари 2014 г. по ч.гр.д. № 80/2014 г., ІV г.о., против решение № 127 от 12 юли 2013 г., постановено по в.гр.д. № 131 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2013 г., с което е потвърдено решение № 7 от 4 януари 2013 г., постановено по гр.д. № 722 по описа на окръжния съд в гр. Добрич за 2010 г. в частта му за разноските.
В жалбата се поддържа неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушаване на материалния закон – ответниците не са представили списък на разноските и липсват доказателства за реалното им заплащане, а и заплатените разноски са прекомерни. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че е налице противоречива практика на съдилищата, констатирана с разпореждането за образуване на тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК, по въпросите следва ли да се присъждат разноски, когато страната, която ги претендира, не е представила списък на разноските, съответно дължат ли се разноски – платено възнаграждение на адвокат, когато страната не е представила доказателства за реалното им плащане.
Частната жалба е подадена в указания от съда едномесечен срока.
С решението си в обжалваната му част въззивният съд приема, че ответниците Д. П. Д. и М. П. Н. са се отказали от наследството на общия им наследодател преди предявяването на иска, и с поведението си не са станали причина за завеждането на дело срещу тях, направено е искане за присъждане на разноски и е присъден размер, съобразен с Наредба № 1/2004 г.
К. съд приема, че поставените от касатора правни проблеми не са разрешени в противоречие с обвързващата съдебна практика.
Както изрично се приема в посоченото от частните жалбоподатели тълкувателно решение, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, като в този случай договорът има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Според приложения (л. 74 от първоинстанционното дело) договор за правна защита и съдействие, упълномощителят Д. е заплатил договорено възнаграждение от 900 лева за защита по гражданското дело. ВКС приема, че представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Искане за изменение на решението не е правено, а съдът е присъдил поисканите от страната своевременно разноски със съдебния си акт по съществото на спора. Ето защо даденото от въззивния съд разрешение не е в нарушение на задължителни постановки на съдебната практика, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 127 от 12 юли 2013 г., постановено по в.гр.д. № 131 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2013 г., с което е потвърдено решение № 7 от 4 януари 2013 г., постановено по гр.д. № 722 по описа на окръжния съд в гр. Добрич за 2010 г. в частта му за разноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: