О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 349
София, 25.10.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 6286 /2013 година
и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК .
Образувано по частна жалба вх. Nо 3739/23.08.2013 год. на Р. Д. К. от [населено място] заявена чрез процесуалния представител адв. Г. П.- АК Р. срещу Определение Nо 264 от 14.08.2013 година по ч.гр.д. Nо 344/ 2013 год. на АС-Велико Търново с което е допуснато обезпечение на предявения от А. Р. Д.- Р. от [населено място] срещу Р. Д. К. насрещен иск за заплащане на подобрения чрез спиране на изпълнително производство по изп. д. Nо */2013 год. на ЧСИ И. Х., с район на действие Русенски окръжен съд, по предприетото индивидуално принудително изпълнение спрямо недвижим имот- апартамент в [населено място] ул.П.”, жилищен блок „В.” вх.А, заедно с прилежащо избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния и процесуални закони и несъобразяване данните по делото, като е допуснато обезпечение на право, която не е предмет на въззивното обжалване.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация- А. Д.- Р., с който се поддържа , че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По подадената частна касационна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира :
Частната касационна жалба е процесуално допустима , заявена при спазване срока по чл. 275 ал.1 ГПК и срещу обжалваем пред ВКС съдебен акт . Разгледана по същество , същата е неоснователна.
Обезпечителният процес съществува като самостоателна форма на процесуална защита ,осъществявана преди началото на исковия или изпълнителния процес , или наред с исковия процес. Законодателят урежда кой, кога и как може да поиска защита от съда със силата на неговата санкция да осигури съхранение имуществото на длъжника –ответник и съответно по -ефикасното изпълнение на защитимото материално право спрямо това имущество. Обезпечението , като форма на процесуална защита може да бъде поискано от съда независимо от характера на търсената защита с установителен , осъдителен или конститутивен иск, както и във всеки един момент от развитието на процеса.
Обезпечение на иска се допуска по процесуално допустими и вероятно основателни искове , при липса на пречките по чл. 393 ГПК, когато е налице обезпечителна нужда, а исканата обезпечителна мярка да е подходяща и адекватна на нуждата.
С Определение Nо 173 от 6.02.2011 година по гр.д. Nо 933/2011 година на ОС- Русе, в правомощията на първоинстанционен съд е допуснато обезпечение на заявения като насрещен и приет за съвместено разглеждане иск на А. Р. Д.- Р. по чл. 72 ал.1 ЗС за заплащане на подобрения на чуждия имот, който се ревандикира, за сумата от 76 115 лв., чрез налагане възбрана на спорния недвижим имот- апартамент в [населено място].
Ревандикационният иск по чл. 108 ЗС е уважен , като необжалваемо решението в тази част е влязло в сила. Насрещният иск за подобрения е уважен частично, за сумата 32 923 лв., и предмет на обжалване пред втората – въззивна инстанция е както в уважената част за разликата над 17 033 лв. от страна на собственика-ответник по този иск, така и в отхвърлената част до заявения пълен размер на претенцията, заявена от подобрителите на имота.
С обжалваното определение , АС в правомощията на въззивна инстанция , по повод на молба на А. Р., е допуснато обезпечение на предявения от А. Р. Д.- Р. от [населено място] срещу Р. Д. К. насрещен иск за заплащане на подобрения чрез спиране на изпълнително производство по изп. д. Nо */2013 год. на ЧСИ И. Х. , с район на действие Русенски окръжен съд, по предприетото индивидуално принудително изпълнение спрямо недвижим имот- апартамент в [населено място] ул.П.”, жилищен блок „В.” вх.А, заедно с прилежащо избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя.
С разпоредбата на чл. 397 ал.2 ГПК, законодателят е предвидил възможността съдът да допусне обезпечение чрез налагане на няколко обезпечителни мерки до размера на цената на иска , т.е. до размера на защитимото право, както и възможността за едновременното провеждане от един ищец на две обезпечителни производства.
Обжалваното определение на АС-Велико Търново е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на чл. 397 ал.2 ГПК.
Възбраната върху недвижим имот , като надлежна обезпечителна мярка се налага с цел препятстване на всякакво разпореждане с имота- имущество на длъжника, но не и цел да се препятства ползването на имота от страна на собственика, да се извличат плодовете. След като , чрез наложената възбрана , недвижимият имот ще послужи , при липса на доброволно изпълнение от страна на длъжника на паричното задължение за подобрения, за удовлетворяване на вземането , то налагането на още една обезпечителна мярка е необосновано от гл.т. целите на производството.
Ограничаване правната сфера на лицето длъжник не може да бъде самоцел на кредитора . Ролята на съда е да намери процесуалните форми за баланс на интересите на страните. След като с решението по същество на първата инстанция не е произнесено позитивно решение по искането за признаване на право на задържане/ а то не се следва ex lege/, след като в самата въззивна жалба няма оплакване за незаконосъобразност на съдебния акт в тази насока , то искането за допълнително обезпечаване на това право, спорно по размер от гл.т. на заявения иск, като собственикът се препятства да получи владението на имота си , е неоснователно, поради липсата на обезпечителна нужда.
С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, с искането на страната –молител оставена без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 278 ал.2 ГПК , ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА Определение Nо 264 от 14.08.2013 година по ч.гр.д. Nо 344/ 2013 год. на АС-Велико Търново, с което е допуснато обезпечение на предявения от А. Р. Д.- Р. от [населено място] срещу Р. Д. К. насрещен иск за заплащане на подобрения чрез спиране на изпълнително производство по изп. д. Nо */2013 год. на ЧСИ И. Х. , с район на действие Русенски окръжен съд, по предприетото индивидуално принудително изпълнение спрямо недвижим имот- апартамент в [населено място] ул.П.”, жилищен блок „В.” вх.А, заедно с прилежащо избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж и вместо него п о с т а н о в я в а :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Р. Д.- Р. от [населено място] за допускане на обезпечение на насрещен иск за заплащане на подобрения и чрез налагане на нова обезпечителна мярка – спиране на изпълнително производство по изп. д. Nо */2013 год. на ЧСИ И. Х..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: