5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
София, 27.06.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5093 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№5416/21.08.2017г., подадена от И. Г. И. от [населено място] срещу решение №117/12.07.2017г., постановено от Сливенския окръжен съд, Гражданско отделение по в.гр.д.№294/2017г., с което решението на първоинстанционния съд в частта, с която К. Г. И. е осъден да заплати на касатора сумата 15004.98лв., представляваща съответна на квотата му в съсобствеността част от направени в съсобствения имот подобрения, е отменено и вместо това предявеният по реда на чл.346 ГПК от И. Г. И. против К. Г. И. иск по чл.61, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 15004.98лв., представляваща част от стойността, съразмерна на квотата му от правото на собственост, на подобрения, направени в съсобствения имот в периода 2005-2006г. е отхвърлен като неоснователен поради погасяване по давност на правото на иск.
В изложението към подадената от И. Г. И. касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /в редакцията на процесуалния закон, действаща към датата на подаване на касационната жалба/, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса от кой момент настъпва изискуемостта на вземането за подобрения, предявено от сънаследник, владеещ за себе си целия имот – от момента на извършване на подобренията, от момента на прекъсване на владението или от момента на предявяване на иска.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба К. Г. И. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените разноски.
Касационната жалба е подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
К. Г. И. е предявил срещу И. Г. И. иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51809.503.3410.1.2 – жилище, апартамент с площ от 95кв.м., заедно с прилежащи части : ? ид.част от избени помещения, ? ид.част от тавански помещения и ? ид.част от общите части на жилищната сграда.
С решение №30, постановено на 09.02.2016г. по гр.д.№252/2015г. по описа на Новозагорския районен съд, имотът е допуснат до делба между съделителите при равни квоти.
Производството е във фазата по извършване на делбата.
По реда на чл.346 ГПК съделителят И. Г. И. е предявил претенция за заплащане на съответстващата на дела на К. Г. И. от имота част от стойността на подобрения, извършени в имота в периода 2005-2006г.
С обжалваното решение така предявеният иск е отхвърлен, като е прието, че претенцията е погасена по давност.
Прието е, че разпоредбата на чл.74, ал.2 вр. чл.72, ал.1 ЗС, на която се позовава предявилият претенцията съделител, в случая не намира приложение, тъй като И. Г. И. няма качеството владелец /нито добросъвестен, нито приравнен на него недобросъвестен/, понеже е извършвал действията си по подобряването и благоустрояването изобщо, но и в собствен интерес, без да демонстрира владение спрямо частите на съсобственика К. Г. И..
Изложени са съображения, че по начало при защита правата на съсобственика, направил разноски по съсобствен имот, следва да се направи разграничение според отношението на останалите съсобственици – ако разноските са извършени с тяхно съгласие, намира приложение разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС; ако са извършени без съгласието им, но и без тяхното противопоставяне, отговорността се реализира по правилата на водене на чужда работа без пълномощие по чл.60 и сл. ЗЗД; а ако останалите съсобственици са се противопоставили, отношенията помежду им се уреждат по субсидиарната хипотеза на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД.
С оглед на данните по делото съдът е приел, че в случая спорът между страните е подчинен на правилата на гестията – чл.61, ал.2 вр. ал.1 ЗЗД, тъй като работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, поради което по начало К. Г. би бил длъжен да върне на И. Г. необходимите и полезни разноски. Но доколкото последният е действал и в свой интерес, то е прието, че другият съсобственик отговаря само до размера на обогатяването си – за по-малката сума между направените разходи /стойността на подобренията/ и увеличената стойност на подобрения имот. В случая с оглед заключението на СТЕ е прието, че по-малката от двете суми се явява увеличената стойност на имота /сумата, с която се е увеличила пазарната стойност на имота в резултат на подобренията/, която е в размер на 16766лв. за целия имот.
С оглед определеното от съда правно основание на претенцията е прието, че същата е погасена по давност. Изложени са съображения, че квалифицираното по чл.60-62 ЗЗД вземане е изискуемо от момента на извършване на подобренията, от който момент /2005-2006г./ е започнала да тече и погасителната давност, която към момента на предявяване на претенцията /13.10.2016г./ е изтекла.
За неоснователни са приети доводите на предявилия претенцията съделител, че същата следва да бъде квалифицирана по чл.74, ал.2, вр. чл.72, ал.1 ЗС. Прието е, че от събраните в двете фази на производството за делба доказателства е еднозначно установено, че И. Г. в никой момент не е отричал правото на собственост на К. Г. и е имал съзнанието, че неговото вещно право се разпростира само до размера на наследствената му квота, в какъвто размер е плащал и данъчните си задължения. Взето е предвид, че в процеса съделителят И. Г. не се е позовавал на придобивна давност, нито е въвеждал твърдения, че се е считал за владелец на частта на съделителя К. Г., като не са събрани и доказателства, които да индицират противопоставяне от страна на И. Г. на изключителни негови права, отричащи правата на К. Г., т.е. за обръщане на анимуса му от такъв за държане на такъв за своене по явен, агресивен и категоричен начин на неговата идеална част от съсобствения имот. Поради това е прието, че И. Г. е извършил подобренията в имота като собственик на своите и като държател на чуждите идеални части от него при условията на чл.61, ал.2 ЗЗД. С оглед на това за неоснователен е приет доводът, че давността на претенцията за подобрения е започнала да тече от момента на прекъсване на владението, който съделителят И. Г. свързва с момента на получаване на нотариална покана за доброволно уреждане на отношенията по повод съсобствеността през 2014г.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на практиката на ВКС, според която претенцията по отношение на останалите съсобственици намират правно основание в чл. 30, ал. 3 СЗ, ако са направени с тяхно съгласие и без противопоставянето им или по правилата за водене на чужда работа без пълномощие, ако са направени въпреки противопоставянето им /решение №127/06.07.2016г. по гр.д.№5847/2015г. на Първо ГО на ВКС/. В този смисъл е приетото в ТР № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС.
В т.І, 5 на ППВС №6/1974г. е прието, че ако съсобственикът не е владелец на частите на останалите съсобственици, отношенията му с тях за подобренията се уреждат съгласно чл.30, ал.3 ЗС. Това принципно положение е развито в практиката на ВС и ВКС, като се приема, че когато съсобственикът извършва подобрения в качеството си на владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици, отношенията по повод извършените подобрения се уреждат от правилото на чл.30, ал.3 ЗС ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици; ако липсва такова съгласие-по правилата за водене на чужда работа без пълномощие-чл.60 и сл. ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили-по правилото на чл.59 ЗЗД.
От тези принципни постановки следва, че само когато съсобственикът владее цялата вещ, отричайки правата на останалите съсобственици, отношенията между тях по повод извършените в имота подобрения се уреждат по правилата на чл.72-74 ЗС. В този случай увеличената стойност на имота може да се претендира ако владението е добросъвестно /съсобственикът е придобил другите идеални части от имота по силата на годно правно основание, без да знае, че праводателят му не е собственик / или при недобросъвестно владение на основание чл.74, ал.2 ЗС когато другият съсобственик е знаел че се правят подобрения в общия имот, но не се е противопоставил на това. В останалите случаи когато съсобственикът владее само своята идеална част от имота и е държател на частите на останалите съсобственици, той не може да претендира увеличената стойност на имота при извършване на подобренията, а отношенията във връзка с тях следва да се уредят по начина, указан в т.І.5 на ППВС №6/1974г. и посочената практика на тричленни състави на ВС и ВКС. Единствено в хипотезата на чл.60, вр. чл.61,ал.2 ЗЗД може да се присъди увеличената стойност на имота, но само ако тя е по-малка от направените разходи за подобренията, тъй като в този случай отговорността е ограничена до размера на обогатяването.
В същия смисъл решение №339/10.10.2011г. по гр.д.№1072/2010г. на І ГО на ВКС и решение №820/10 от 20.09.2011г. по гр.д.№1009/2009г. на І ГО на ВКС.
И след като по настоящето дело не е установено предявилото претенцията за заплащане стойността на подобренията лице да е имало качеството владелец, в съответствие с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС въззивният съд е приел, че погасителната давност за вземането е започнала да тече от момента на извършване на подобренията. Поддържаното основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационна жалба следва да бъде присъдена сумата 600лв., представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №117/12.07.2017г., постановено от Сливенския окръжен съд, Гражданско отделение по в.гр.д.№294/2017г. по подадената от И. Г. И. касационна жалба.
ОСЪЖДА И. Г. И. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на К. Г. И. сумата от 600лв. /шестстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: