О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
София, 28.10. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 4453/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. И. Г., чрез пълномощника му адвокат М. С. – Д., срещу въззивно решение № 542/25.03.2013г. по гр. дело №285/2013г. на Пловдивския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.Сочи се, че в противоречие с ТР№1/17.07.2001г., ОСГК въззивният съд е формирал своето вътрешно убеждение при нарушаване на логически, опитни и научни правила, което е съществено процесуално нарушение. Съдът е възприел заключение на експерт, който не е включен в списъка на вещите лица към окръжния съд. Вещото лице У. не упражнява професията графолог и му липсват научни знания на експерт.
Ответникът по касация Т. А. Н. не изразява становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решението на Пловдивския районен съд и е постановено друго, с което е прогласена нищожността на саморъчно завещание на А. Н. Н. от 16.08.2011г. и Т. И. Г. е осъден да предаде на Т. А. Н. владението на апартамент – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.507.41.1.8 по Кадастралната карта на [населено място], находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.507.41.
Въззивният съд е приел, че ищецът е единствен наследник по закон /син/ на А. Н., починал на 01.11.2011г. Със саморъчното завещание от 16.08.2011г., оспорено от ищеца, наследодателят Н. се е разпоредил в полза на ответника Г. с „вила в местността „В. к.” и цялото имущество като го прави универсален наследник на вилата и имуществото,имота в П.”. Въззивният съд е кредитирал заключенията на двете графологически експертизи и е приел, че не целият текст на завещанието е изпълнен от едно и също лице.Текстът „имущество, имот в П.” е изпълнен от лице, различно от завещателя. В завещанието има поправки, изразяващи се в дописване на текст като първоначално е било написано „част от имущество”, а впоследствие „частното имущество”. След като безспорно е установено от експертизите, че саморъчното завещание не е изцяло написано от Н., съдържа дописван и поправен текст от друго лице, то е нищожно съгласно чл.42,б.”б” вр. 25,ал.1 ЗН. Ответникът не се легитимира като универсален правоприемник на Н., а ищецът е наследник по закон на последния, поради което и искът за предаване владението на имота в [населено място] е основателен.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай изложеното от касатора по същността си е оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до постановяване на незаконосъобразно решение. Тези въпроси не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване, тъй като не са обусловили изхода на делото. Той не е поставен от касатора нито пред първоинстанционния, нито пред въззивния съд. Не са правени процесуални искания и възражения във връзка с втората графологическа експертиза /изготвена от вещото лице У./. Въпросът се поставя за първи път с касационната жалба. Освен това решаващите изводи на въззивния съд са направени въз основа на двете графологически експертизи,приети в първоинстанционното производство. Те са с еднакви изводи относно предмета на изследване, като втората експертиза не е оспорена по реда на чл.200,ал.3 ГПК и не е правен отвод на експерта по реда на чл.196 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК, направеното от ответника касация искане за присъждане на разноски следва да се отхвърли, тъй като няма доказателства за направени разноски. В приложения договор за правна защита е уговорено възнаграждение, но няма данни такова да е изплатено. Присъждат се направени, а не уговорени разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 542/25.03.2013г. по гр. дело №285/2013г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: