О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 349
гр. София,29.05.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 17 май , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1113/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на К. Х. Н. ЕГН: [ЕГН] от [населено място] срещу решение №1838/14.11.2012 г. по т.д. №3214/2012 на Софийския апелативен съд , с което е потвърдено решение №83/31.05.2012 по т.д. 270/2011 г. на ОС-София, с което е уважен искът на „Р. България ЕАД срещу касатора предявен по реда на чл.422 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане в размер на 60 695 лева-главница и 5 611,90 лева-част от възнаградителна лихва за периода 05.07.2007 г. до 21.12.2009 г. , ведно със законната лихва върху главницата за периода от 22.12.2010 г. до окончателното плащане в полза на банката като поемател по запис на заповед издаден на 05.07.2007 г. от [фирма] срещу К. Х. Н. в качеството му на авалист на менителничния ефект.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че е налице редовно възникналото от менителничното поръчителство задължение на авалиста по него. Задължаването по авала е самостоятелно, неакцесорно , което следва от разпоредбата на чл. 485 ал.2 ТЗ, съгласно която задължението на авалиста е действително и когато обезпеченото задължение е недействително по каквато и да е било причина, освен поради опорочена форма. Ето защо, доколкото процесният запис на заповед, авалиран от ответника съдържа всички реквизити на формата по чл.535 ТЗ, включително и подпис на издателя, то липсва правоизключващо отговорността на поръчителя по него основание. Въззивният състав се е позовал изрично на задължителна за съдилищата като формирана по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС в тази насока,в която се приема принципното становище, че авалистът не може да противопостави личните възражения на хонората към ремитента, нито абсолютните с изключение на пороци във формалното съдържание на реквизитите по чл.535 ТЗ. Изложени са съображения, че при наличие на подпис на издателя в менителницата, евентуалната неавтентичност на същия би водила до порок във волята, но не и липса на форма, която единствено би могла да изключи отговорността на поръчителя по менителничния ефект. С оглед това, искът по чл.422 ГПК във връзка с чл.485 ал.1 е уважен.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочат като обуславящи изхода по спора въпросите за обхвата на лицата, които остават задължени по менителницата, при недействителност на задълженията на други лица по същата ценна книга, съгласно чл.461 ТЗ и за възможността авалистът да прави възражения основани на неавтентичен подпис на издателя на ценната книга. Като допълнителни основания за допускане до касация се навежда, че по първия въпрос е налице хипотезата на чл.280 ал.1, т.3 ГПК-въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а вторият е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК:Р №17/21.04.2011 г. по т.д. № 213/2008 на ІІ т.о. и Р №120/30.07.2010 г. по т.д. №988/2009 г. на ІІ т.о..
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая първият от двата въпроса не е обуславящ, доколкото разпоредбата на чл.461 ТЗ не е приложима по спора/ въпреки обсъждането й в мотивите на обжалваното решение/ , а същият е решен при прилагането на чл.485 ал.2 ТЗ, който третира отговорността на поръчителя като независима от тази на хонората, освен в случая на порок във формата/липса на реквизит/. От своя страна по втория въпрос липсва противоречие със задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК:Р №17/21.04.2011 г. по т.д. № 213/2008 на ІІ т.о. и Р №120/30.07.2010 г. по т.д. №988/2009 г. на ІІ т.о., посочени от самия касатор, доколкото в тях се изразява принципното становище, че авалистът не може да противопостави личните възражения на хонората към бенефициента, нито абсолютните, с изключение на недостатъци във формалното съдържание на реквизитите по чл.535 ТЗ, каквито в случая не са налице и недобросъвестност на поемателя по записа на заповед. Втората хипотеза, нито е наведена, нито е установена да е налице в настоящия случай .
От изложеното следва, че не е налице основание по чл.280 ал.1, т.1 ГПК за допускане до касация на обжалваното решение, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1838/14.11.2012 г. по т.д. №3214/2012 на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.