2
определение по гр.д.№ 2796 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
София, 03.06. 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр.д.№ 2796 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 200 от 10.12.2013 г. по в.гр.д.№ 498 от 2013 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение от 11.06.2012 г. по гр.д.№ 217 от 2011 г. на Варненския окръжен съд в частта му, с която са отхвърлени искове с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на помещения № 45 и 47 и с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата 7140 лв. и вместо това е постановено ново решение за осъждане на [фирма] да предаде на Национална потребителна кооперация на слепите в България на основание чл.108 от ЗС собствеността и владението на помещение № 45 /битовка/ с площ от 13 кв.м. и помещение № 47 /санитарно помещение/ с площ от 7,35 кв.м., находящи се в сградата на [улица] [населено място] и да заплати на кооперацията обезщетение по чл.59 от ЗЗД в размер на 7 140 лв. за лишаването й от ползване на горепосочените помещения през периода от м.01.2006 г. до м.01.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска до окончателното й изплащане и 16 841,48 лв. разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на Варненския апелативен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение противоречи на посочена от него задължителна практика на ВКС /решение № 251 от 11.10.2013 г. по гр.д.№ 2062 от 2013 г. на ВКС, Първо г.о./ по следните уточнени от съда правни въпроси: 1. Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните и 2. Длъжен ли е въззивният съд при новото разглеждане на делото да се съобрази с указанията, дадени от ВКС в отменителното му решение. Освен това, според касатора, произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 11.03.2014 г. пълномощникът на ответника Национална потребителна кооперация на слепите в България оспорва жалбата. Претендира за разноски по делото пред ВКС.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: При постановяването на решението си въззивният съд се е съобразил с дадените в решение № 251 от 11.10.2013 г. по гр.д.№ 2062 от 2013 г. Върховният касационен съд, Първо г.о. указания при новото разглеждане на делото съдът да се произнесе затова дали ищцовата кооперация е придобила процесните помещения на основание чл.2, ал.3 от Закона за общинската собственост. За да постанови решението си за уважаване на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС за помещения № 45 и № 47 в сградата на [улица] [населено място], въззивният съд е приел, че кооперацията е придобила процесните помещения на основание чл.2, ал.3 от З., тъй като ги е изградила със свои средства и преди 13.07.1991 г. Предвид липсата на представени доказателства за владение на имота от ответното дружество, съдът е приел възражението на ответника за придобиване на процесните помещения по давност за неоснователно. Не се е произнесъл по направеното още в отговора на исковата молба възражение за придобиване на имота от ответното дружество на основание договора за продажба на търговско предприятие от 07.12.1999 г., вписан преди завеждане на настоящото дело. По иска с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата 7 140 лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от ползване на горепосочените помещения през периода от м.01.2006 г. до м.01.2011 г., въззивният съд е приел, че този иск е основателен предвид основателността на иска с правно основание чл.108 от ЗЗД и установеното лишаване на ищеца от ползването на помещенията през горепосочения период. Направеното от ответника възражение за погасяване на част от тази претенция по давност на основание чл.111, б.”б” от ГПК съдът е счел за неоснователно, без да изложи съображения затова.
С оглед на гореизложеното поставените от касатора правни въпроси /длъжен ли е съдът в решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните и длъжен ли е въззивният съд при новото разглеждане на делото да се съобрази с указанията, дадени от ВКС в отменителното му решение/ са относими към настоящото дело.
По втория от тези въпроси е налице противоречие на обжалваното решение и задължителната практика на ВКС /както посоченото от касатора решение № 251 от 11.10.2013 г. на ВКС, Първо г.о. по гр.д.№ 2062 от 2013 г., така и друга практика на ВКС- например решение № 740 от 26.10.2010 г. по гр.д.№ 1935 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/, според която при новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да се съобрази с указанията, дадени от ВКС в отменителното му решение. В настоящия случай въпреки дадените от ВКС, Първо г.о. указания в отменителното му решение по гр.д.№ 2062 от 2013 г. при новото разглеждане на делото въззивният съд да се произнесе по възраженията на ответника за придобиване на имота по силата на договора за продажба от 07.12.1999 г. и по давност и по възражението за погасяване по давност на претенцията по чл.59 от ЗЗД, Варненският апелативен съд не е изпълнил тези указания: не се е произнесъл по първото от възраженията на ответника /че е собственик на процесните помещения на основание договора от 07.12.1999 г./, а по третото му възражение /за погасяване на претенцията по чл.59 от ЗЗС по давност на основание чл.111, б.”б” от ЗЗД фактически не е изложил никакви мотиви защо го счита за неоснователно.
Предвид на гореизложеното касационното обжалване на решението на Варненския апелативен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 200 от 10.12.2013 г. по в.гр.д.№ 498 от 2013 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение.
ДАВА едноседмичен срок на касатора [фирма] да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 282,42 лв. /двеста осемдесет и два лева и четиридесет и две стотинки/.
УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок жалбата ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.