5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
Гр. София, 30 април 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.03.20 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №118/20 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Столична община, район „Надежда”/СО/ срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №8524/19 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение са уважени предявените от К. Л. срещу СО иск по чл.357, ал.1,вр. с чл.188, т.2 КТ – за отмяна на наложеното на ищцата със заповед на кмета на ответната община от 24.07.18 г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, и искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на наложеното на ищцата със заповед на кмета на СО от 10.09.18 г. дисциплинарно уволнение от длъжност „медицинска сестра” в Детска градина №137 – „К. М.”, [населено място].
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , но е допустима срещу въззивното решение по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, както е указал и въззивният съд. Въззивното решение по иска с пр. осн. чл.357, ал.1, вр. с чл.188, т.2 КТ не подлежи на касационно обжалване по арг. от чл.280, ал.3, т.3 ГПК, влязло е в сила и касационната жалба срещу тази му част е недопустима.
За допускане на обжалването на въззивното решение, в подлежащата на такова част, касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са решени следните два материалноправни и един процесуален въпроси от предмета на спора:
1. При наличието на критерия „системност” по см. на чл.190, ал.1,т.3 КТ, независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, когато установените нарушения не са еднакви по вид, представляват ли обективни утежняващи признаци на деянието повторяемостта на нарушенията, извършването на повече дисциплинарни нарушения за кратък период от време, липсата на критичност у ищцата – ответник по касационна жалба, както и възможността за уронване на доброто име на детското заведение, в което работи?
2. При налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, по въпроса за релевантните към тежестта на нарушението обстоятелства, как следва да се отчита от работодателя, съотв. от съда, обществената значимост на професията на извършителя и отговорността му за здравето на децата, когато са нарушени нормативни изисквания в сферата на здравеопазването?
3. В какъв обем въззивният съд следва да обсъди по същество ангажираните от ответника в първоинстанционното и въззивното производство защитни тези и оплаквания, свързани с обуславящи изхода на делото въпроси относно законосъобразността на издадената заповед за уволнение, в това число процесуалния ред за налагане на дисциплинарното наказание; съображенията за системност на нарушенията, позволяващи на работодателя правилно да прецени съответствието на наложеното наказание, съобр. осъществените деяния на ищцата на база на критерия „системност”?
По допускане на обжалването ВКС намира следното: за да уважи исковете по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ въззивният съд е приел, че при правилно разпределена от първоинстанционния съд доказателствена тежест и след обсъждане на събраните доказателства се налага извод за неустановена от ответника при условията на пълно и главно доказване законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение”. Представена е само посочената в заповедта от 10.09.18 г. докладна записка на директора на детската градина, в която е работила ищцата – г-жа Сн. М., но свидетелките показания не установяват описаното в докладната и в заповедта за уволнение последно нарушение от 18.07.18 г.. Не се установява системността на посочените в заповедта нарушения, както и съответствието им по тежест с наложеното най-тежко дисциплинарно наказание, по критериите на чл.189 КТ.
От мотивите на заповедта за уволнение и от данните по делото е видно, че ищцата е наказана със „забележка” за две нарушения, извършени на 24.10.17 г. и 31.10.17 г., със заповед на кмета на района от 17.11.17 г. Няма данни това наказание да е оспорено и отменено, не е и заличено на осн. чл.197 КТ към момента на налагане на дисциплинарното уволнение.
Наложеното на ищцата със заповед от 24.07.18 г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за извършено на 2.07.18 г. нарушение е отменено с влязлата в сила част от въззивното решение.
Описаното в заповедта за уволнение последно нарушение на ищцата от 18.07.18 г. е прието за неустановено от въззивния съд. Евентуално са изложени и съображения за ниската му тежест, с оглед обстоятелствата, при които е извършено / на този ден децата в детската градина били повече от 30, от тях само 3-4 били сложени да спят с дрехите си, без облечена пижама/. Според съдилищата –инстанции по същество броят на децата е над установените в чл.6, ал.2 от Наредба №26/18.11.2008 г.норми, не е доказан с категоричност и приносът на ищцата за допуснатото нарушение – в този ден тя била на смяна до 13,30 ч., а и задължението за преобличането на децата основно е на детегледачките, чиято хигиенна дейност медицинските сестри подпомагат и контролират.
В практиката на ВКС, сочена и от касатора, е указано, че системни нарушения на трудовата дисциплина са налице, когато работникът или служителят е извършил три или повече нарушения. По аргумент от чл.189, ал.2 КТ системност е налице, когато и трите констатирани нарушения все още не са санкционирани или когато поне едното от тях не е санкционирано, а наказанието за останалите не са заличени по реда на чл. 197 или чл. 198 КТ, т. е. са извършени в рамките на една календарна година. Законодателят е посочил системните нарушения като основание, за което може да се налага най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат на значително виновно неизпълнение на трудовите задължения – р. по гр.д. №2306/17 г. на четвърто г.о. и по гр.д. №1972/09 г. на четвърто г.о.. При преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение – р. по гр.д. №1629/09 г. на трето г.о. При системните нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ също следва да се изхожда от критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, съобразно изричната разпоредба на чл. 190, ал. 2 КТ. Това означава, че и при тези нарушения работодателят трябва винаги конкретно да съобрази кое от дисциплинарните наказания съответства на извършените нарушения. Преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание – р. по гр.д. №1306/11 г. на четвърто г.о.
В случая правните изводи на въззивния съд при данните по делото съответстват на цитираната практика на ВКС по поставените от касатора въпроси. Повтаряемостта на посочените в заповедта за уволнение нарушения и значимостта на задълженията на ищцата по опазване на здравето на децата и хигиената в детската градина следва да се съобразят, ако нарушенията са установени от работодателя, чиято е доказателствената тежест при оспорване на уволнението. В случая въззивният съд е приел, че липсват достатъчно доказателства за извършването от страна на ищцата на нарушението от 2.07.18 г./ наказанието за което е отменено/ и на последното нарушение от 18.07.18 г., така, както е описано в заповедта / по отношение на всички деца и само по нейна вина/. Евентуално са изложени и съображения за несъответна на наложеното най-тежко наказание тежест на нарушенията / като вид, последици и обстоятелства, при които са извършени/ по критерия на чл.189 КТ.
Поради изложеното не се установява основание за допускане на обжалването на въззивното решение по чл.280, ал.1,т.1 ГПК и ВКС на РБ
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №8524/19 г. от 25.10.19 г. в частта по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1-3 КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на СО – район „Надежда”срещу същото решение в частта по иска с пр. осн. чл.357, ал.1,вр. с чл.188, т.2 КТ.
Определението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: